Определение № 9461 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8504/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Д. М. срещу Определение № 865/04.06.2026 г. на Административен съд (АС) – Смолян, постановено по адм. дело № 157/2026 г. С обжалваното определение е отхвърлена жалбата на Г. Д. М. срещу Заповед № 25-00-325/14.04.2026 г. на изпълнителния директор на Националния център за информация и документация (НАЦИД), с която е прекратено производството по признаване на средно образование на Г. Д. М. по подадени от нея заявления с вх. № 25-00-325 от 11.03.2026 г. и вх. № 25-01-208 от 11.03.2026 г. Частният жалбоподател обжалва определението като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът неправилно е възприел извода на административния орган, че производството следва да бъде прекратено поради непредставяне на изискваните документи, като твърди, че изводите са и необосновани. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи липсата на произнасяне от съда по направеното искане за назначаване на съдебна експертиза за изясняване на въпроса дали придобитото от Г. М. образование съответства на българската образователна система, както и необсъждането от съда на всички доказателства по делото. Моли обжалваното определение да се отмени. Частният жалбоподател се представлява от адв. Маринова. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Изпълнителният директор на Национален център за информация и документация оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да остави без разглеждане жалбата решаващият съд е установил от фактическа страна следното: Г. Д. М. е подала до изпълнителния директор на НАЦИД заявление вх. № 25-01-208/11.03.2026 г. за издаване на служебна бележка за приравняване на оценки по предмети, които не са включени в документа за средно образование, придобит в училище на чужда държава или в училище от системата на Европейските училища и заявление вх. № 25-00-325/11.03.2026 г. за издаване на удостоверение за признаване на средно образование и професионална квалификация, придобито в училище на чужда държава или в училище от системата на Европейските училища. Към заявленията са приложени: Диплома по финансови науки, издадена на 01.09.2025 г. от Института за банкиране и финанси в Лондон, два сертификата с резултати по предметите бизнес и психология (напреднало ниво - Advanced Level) за изпити, проведени през юни 2025 г., издадени от изпитни бордове, GCSE сертификати с оценки от юни 2023 г. С писмо с изх. № 25-00-325-1 от 25.03.2026 г. до Д. И. - представител на Г. М., връчено на 26.03.2026 г. на предоставения в заявлението електронен адрес: [ел. поща]. жалбоподателката е уведомена, на основание чл. 108а, ал. 2 от Наредба № 11/01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, че в 14-дневен срок от получаването на уведомлението, за признаване на средно образование е необходимо да бъдат представени документи с резултатите по минимум три предмета Advanced Level или ВТЕС National Extended Diploma или Access to Higher Education Diploma, или Т-level certificate, които удостоверяват завършен пълен курс на средно образование, което съответства на завършено средно образование в Република България. Заявителят е уведомен, че може да избере към кое РУО на МОН да бъдат изпратени по компетентност предоставените документи, тъй като съгласно чл. 107, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, началникът на Регионално управление на образованието (РУО) е компетентният орган за признаване на етапи или класове от училищното образование в Република България. Съдът е установил, че по делото са приложени писма с вх. № 04-01-100/18.11.2025 г. и вх. № 04-01-100/16.02.2026 г. по описа на НАЦИД от Посолството на Република България в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и писмо изх. № Кл-10306/02.04.2026 г. от Посолството на Република България. Съдържанието на писмата е подробно възпроизведено от съда. На 14.04.2026 г. е издадена оспорваната Заповед № 25-00-325 на изпълнителния директор на НАЦИД, с която е прекратено производството по признаване на средно образование на Г. Д. М. по подадени от нея заявления с вх. № 25-00-325 от 11.03.2026 г. и вх. № 25-01-208 от 11.03.2026 г., тъй като е прието, че от М. са изискани допълнителни документи, но такива не са представени в указания срок. Прието е, че представената професионална квалификация може да бъде призната само заедно с признаване на средно образование, съгласно чл. 111а, ал. 1 от Наредба № 11/01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма – посочени са правни и фактически основания за издаването ѝ, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че заповедта е издадена при спазване на материалния закон. В тази връзка е посочил, че придобиването на средно образование и на професионална квалификация в Република България е нормативно уредено в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), Закона за професионалното образование и обучение (ЗПOO), Наредба № 4/30.11.2015 г. за учебния план, Наредба № 11/01.09.2016 г. за оценяване па резултатите от обучението на учениците и Наредба № 8/11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование. Посочил е, че правилно административният орган е приел, с оглед приложените по делото писмени доказателства, че сертификатите за общо средно образование GCSE, предоставени от жалбоподателката Г. М., съответстват на завършване на първи гимназиален етап в Република България и че през втори гимназиален етап (трето ниво в Обединеното кралство) жалбоподателката е изучавала два учебни предмета, за които е положила изпити и е представила сертификати за напреднало ниво, което обучение не съответства на завършено средно образование в Република България, като е представен и сертификат за придобита професионална квалификация по финансови науки, която професионална квалификация е от трето ниво в националната квалификационна рамка на Великобритания. Приел е, че правилно и в съответствие с изискванията за задължително теоретично обучение през втори гимназиален етап, от което се определя общият успех от обучението за средно образование, за минимален брой учебни часове и за успешно полагане на държавни зрелостни изпити, за признаване на съответствие на завършено средно образование в Англия със завършено средно образование в Република България, от жалбоподателката М. административният орган е изискал допълнителни документи, тъй като представената професионална квалификация може да бъде призната само заедно с признаване на средно образование, съгласно чл. 111а, ал. 1 от Наредба № 11 от 01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, за което не са предоставени съответните документи в указания срок. Определението е неправилно. Основателен е доводът в частната жалба, че обжалваното определение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Правилно съдът е посочил нормативните актове, уреждащи придобиването на средно образование и на професионална квалификация. Независимо от това изводът му, че административният орган правилно е изискал допълнителни документи от Г. М., за да се произнесе по подадените от нея заявления е необоснован. На практика първоинстанционния съд е възпроизвел в съдебния акт съдържанието на оспорваната заповед, без да подкрепи изводите си и с приложимото материално право. Такова не е посочено и от органа в административния акт. Съдът единствено е посочил, че органът правилно, на основание чл. 108б, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, е прекратил производството по подадените от жалбоподателката заявления. Не е отчетено от съда, че изводите на органа са по същество, т. е. че административният орган е изложил съображения относно признаване на степен на образование, а не за прекратяване на производството. Съответно съдът необосновано е приел тезата на органа, че сертификатите за общо средно образование GCSE, предоставени от жалбоподателката Г. М., съответстват на завършване на първи гимназиален етап в Република България и че през втори гимназиален етап (трето ниво в Обединеното кралство) жалбоподателката е изучавала два учебни предмета, за които е положила изпити и е представила сертификати за напреднало ниво, което обучение не съответства на завършено средно образование в Република България, като е представен и сертификат за придобита професионална квалификация по финансови науки, която професионална квалификация е от трето ниво в националната квалификационна рамка на Великобритания. Съдът не е обосновал тези си изводи, а само бланкетно е цитирал представените документи, които дори не е индивидуализирал. Съгласно чл. 165, ал. 4 от ЗПУО документи за завършени периоди на училищно обучение, степени на образование и професионална квалификация, издадени от училища на чужди държави, се признават при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците. Предвид чл. 1, ал. 3, т. 1 Наредба № 11 от 1.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците с тази наредба се определят и условията и редът за признаване на завършени периоди на училищно обучение, степените на образование и професионална квалификация, придобити при обучение в училища на чужди държави или в училища от системата на Европейските училища, както и приравняване на получените оценки. Глава пета, раздел І от Наредба № 11 от 1.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците съдържа уредбата на признаването на училищно обучение, образование и професионална квалификация. Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 предвижда какви документи следва да подадат желаещите за признаване на завършен период, клас, етап, на завършена степен на училищно образование и/или на професионална квалификация по документи, издадени от училища на чужди държави или от училище от системата на Европейските училища. В т. 2 е предвидено, че се представя документ за училищно образование и/или професионална квалификация, удостоверяващ завършения период, клас, етап, завършената степен на училищно образование и/или на професионална квалификация, чието признаване се иска, а в т. 3 документ, в който се посочва какви права дава документът по т. 2 за продължаване на образованието, в случаите, когато това не е посочено в документа по т. 2. В чл. 108, ал. 3 е предвидено, че допълнително при необходимост се представят и други документи или оригинали на приложени документи, свързани с признаването, посочени от съответния орган по чл. 107, ал. 1. В чл. 108а, ал. 2 е предвидено, че в случаите, когато към заявлението не са приложени някои от изискуемите документи, административното производство се спира и заявителят се уведомява, че следва да ги представи в определен от органа по чл. 107, ал. 1 срок считано от датата на уведомяването. Когато заявлението е подадено по електронен път, заявителят се уведомява с електронно генерирано съобщение. В процесния случай от Г. М. са представени документите по чл. 108, ал. 1 от Наредба № 11 от 1.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците. Същата е представила документи доказващи училищно образование и/или професионална квалификация и същите са приложени по делото. Видно от представеното по делото писмо рег. № 25-00-325-1 от 25.03.2026 г. от същата е изискан документ удостоверяващ придобито средно образование. В писмото не е посочено кой от изискуемите по чл. 108, ал. 1 от Наредба № 11 от 1.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците документи не е представен. Няма доказателства, че това писмо е връчено на адресата – лично или чрез упълномощения представител, противно на приетото от съда, който относно връчването на писмото е възпроизвел посоченото в акта, но за това няма доказателства, както и няма данни дали от Г. М. са представени документи в отговор на същото. С оглед изложените твърдения в първоинстанционната жалба и в частната жалба Г. М. не разполага с други документи и счита, че представените от нея документи доказващи училищно образование и/или професионална квалификация са достатъчни за разглеждане на заявлението ѝ. Административният орган е следвало въз основа на така представените документи да се произнесе по подадените заявления. Не са били налице основания за изискване надокументи, съответно поради непредставянето им да се прекратява административното производство. Съдът не е допуснал твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила, непроизнасяйки се по искането за назначаване на съдебна експертиза за изясняване на въпроса дали придобитото от Г. М. образование съответства на българската образователна система, тъй като този въпрос е неотносим към спора, който е да прекратяване на административното производство поради непредставяне на документ. За пълнота следва да се отбележи, че административният орган в издадената заповед от една страна е изложил мотиви, че обучението за което са представени документи не съответства на завършено средно образование в Република България, а от друга страна е посочил, че от г-жа М. са изисквани допълнителни документи, каквито тя не е представила, поради което прекратява производството. Мотивите на органа да противоречиви, защото от една страна органът е направил преценка, че представените документи не съответства на завършено средно образование в Република България, а от друга страна изисква допълнителни документи. В процесния случай се налага извод, че при липсата на представени допълнителни документи от Г. М. административният орган дължи произнасяне с акт по същество. Предвид изложеното оспорваното определение, като неправилно ще следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което може да бъде решен по същество. Оспорваната заповед на изпълнителния директор на НАЦИД следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото определение. С оглед изхода на спора претенцията за разноски на частния жалбоподател следва да се уважи и му се присъдят такива в доказан по делото размер 1015,34 евро – от които 800 евро адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 200 евро адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представените договори за правна защита и съдействие, съответно от 23.04.2026 г. и 11.06.2026 г. и 15,34 евро държавна такса за частното касационно производство. Възражение за прекомерност от ответника не е направено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение