Определение № 368 от 28.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 2106/2013 г.
ВКСI търговско отделение28.05.2013 г.докладчик Емил Марков
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3364 на Варненския окръжен съд, ГК, 4-и с-в, от 26.ІІІ.2013 г., постановено на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК по гр. дело № 215/2013 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
Мотиви
Производството е по реда на чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 10963/3.ІV.2013 г. на варненското [фирма], подадена против определение /в жалбата посочено като „разпореждане”/ № 3364 на Варненския окръжен съд, ГК, 4-и с-в, от 26.ІІІ.2013 г., постановено по гр. д. № 215/2013 г., с което, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, е била върната касационна жалба с вх. № 8093/11.ІІІ.2013 г., подадена от това д-во срещу постановеното по това дело въззивно решение № 281/21.ІІ.2013 г. Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира отменяването му. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма]-гр. В. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. срещу основателността на изложените оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Варненския ОС, настоящата частна жалба на [фирма]-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Тезата на частния жалбоподател е, че даденият му от въззивната инстанция по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК едноседмичен срок за отстраняване констатираната нередовност на жалбата му не бил пропуснат, щом като дължимата държавна такса реално била внесена в неговите предели – на датата 19.ІІІ.2013 г., при положение, че същият срок е започнал да тече от съобщаването му на 14.ІІІ.2013 г. Представителят на варненското [фирма] обаче не отрича обстоятелството, че вносната бележка е била депозирана в канцеларията на въззивната инстанция едва на 22 март 2013 г. Според процесуалното правило на чл. 60, ал. 4 ГПК срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица, т.е. в случая това е станало на 21 март 2013 г. /присъствен ден, четвъртък/ и затова правилно /законосъобразно/ Варненският ОС е приел, че е налице хипотезата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК за връщане на касационната жалба на д-вото с вх. № 8093/11.ІІІ.2013 г. Точното изпълнение на дадения от въззивния съд по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК указания е изисквало представянето на документа за внесена държавна такса по с/ка на ВКС да стане в деловодството на Варненския ОС най-късно до 21.ІІІ.2013 г Съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение