Определение № 163 от 23.03.2026 г. на ВКС по н. д. № 267/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44, ал.1 от НПК по повод спор за подсъдност между РС- Плевен и РС - Левски, повдигнат от последния. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, счете за установено следното: Повод за сезирането първоначално на РС – Плевен по нчд № 512/26 г. е станало внесено предложение по чл.157 от Закон за здравето (ЗЗ) от Районна прокуратура – Плевен за настаняване на задължително лечение на В. Ж. Н.. С разпореждане от 16.03.2026 г. съдът е установил, че съобразно справка по делото предложеното за задължително лечение лице е с настоящ адрес в гр. Левски и това налага прекратяване на съдебното производство и изпращане на материалите по компетентност на РС- Левски на основание чл.156, ал.1 от ЗЗ. Със сезиращото касационната инстанция разпореждане от 18.03.2026 г. по нчд № 56/26 г. на съдията - докладчик от РС- Левски е прието, че фактическото местопребиваване на В. Н. е на територията на гр. Плевен, като последно проведеното му лечение е било в ДПБ –Ловеч, постановено от РС – Плевен. Поради това производството е прекратено и е повдигнат настоящият спор за подсъдност. При така проследената по делото фактология, ВКС счете, че компетентен да разгледа внесеното в съда предложение по чл.157 от ЗЗ е РС- Плевен. Независимо, че съобразно разпоредбата на чл.156, ал.1 от ЗЗ принципно компетентен е съдът по настоящия адрес на лицето, в процесния случай отклонението от това правило е необходимо, поради изрично посоченото му актуално местопребиваване на адрес в гр. Плевен и естеството на производството. В още по-голяма степен това се налага предвид наличната по делото молба от 12.03.26 г. от родителя на В. Н., че е настанен в психиатрична клиника при УМБАЛ – Плевен. Именно с нея е следвало да съобрази произнасянето си РС- Плевен и да разгледа делото. Независимо, че предложението за настаняване на задължително лечение изхожда от прокурор, а не е направено по реда на чл.154 от ЗЗ от началника на лечебното заведение, следва да се приеме, че съобразно вложения смисъл в разпоредбата се касае за идентична хипотеза, при която компетентен е районният съд по местонахождението на лечебното заведение. Предвид изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение