Решение № 630 от 19.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2259/2025 г.

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на Х. Д. А. срещу решение № 260000 от 26.02.2025 г. по гр. д. № 59/2021 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 106 от 20.11.2020 г. по гр. д. № 148/2019 г. на Районен съд - Пирдоп, като вместо това въззивният съд е отхвърлил исковете на Х. Д. А. срещу Н. Г. Н. и Н. Д. Н. за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], като премахнат част от сграда - „постройка на допълващо застрояване“ с идентификатор ****, в зоната с площ от 47.22 кв.м, оцветена в кафяв цвят и заключена между т. 16, 11, 13, 14, 15, 16, показана на комбинирана скица - приложение № 3 към допълнение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ) на вещото лице инж. Л. М., на основание чл. 109 ЗС, като неоснователни. Въззивният съд е приел, че предявените негаторни искове имат за предмет осъждане на ответниците да премахнат част от сграда, която пречи на ищеца Х. Д. А. да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], като премахнат частта от сградата - „постройка на допълващо застрояване“ с идентификатор ****, с твърдения, че същата попада незаконно в поземления имот на ищеца в зоната с площ от 47.22 кв.м, оцветена в кафяв цвят и заключена между т. 16, 11, 13, 14, 15, 16, показана на комбинирана скица - приложение № 3 към допълнение на СТЕ на вещото лице инж. Л. М., както и поради това, че засенчва имота на ищеца и го наводнява поради липсата на улуци, които да отвеждат атмосферните води в уличната канализация. Визирал е, че негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост. В случая предпоставка за уважаването на исковете е ищецът да докаже, че създаденото състояние в резултат на съществуващата постройка на границата между двата съседни имота създава реални пречки за упражняване правото му на собственост в пълен обем. Съдът е приел, че със сила на пресъдено нещо между страните по воденото преюдициално производство по гр. д. № 224/2021 г. по описа на ПРС е установено, че именно ответниците Н. Д. Н. и Н. Г. Н. са собственици на реалната част с площ от около 46 кв.м, върху която е разположена процесната част от сграда с идентификатор ****, като тази площ неправилно е заснета в границите на поземлен имот № *** по КККР на [населено място], собственост на Х. А., като грешката се изразява в заснемане и отразяване на регулационната граница между двата имота съобразно неприложен регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № АБ-302/1984 г. на кмета на община Пирдоп, в който е допусната грешка чрез изместване на границата между имотите на изток без основание, вместо съобразно приложения регулационен план, одобрен със заповед № 2385/21.04.1958 г. на кмета на община Пирдоп. От така изложеното, Софийски окръжен съд е направил извод, че на първото основание, посочено в исковата молба, негаторните искове се явяват неоснователни, тъй като не се установява процесната част от сградата да се намира в имот, собственост на ищеца. Същевременно въззивният съд е намерил, че по делото не са доказани и останалите основания на исковете, а именно - не се установява да е налице опасност от самосрутване на постройката, последната да засенчва имота на ищеца до степен да го прави неизползваем по предназначение или да създава предпоставки за наводняване на имота на Х. А.. Напротив, съгласно приетото във въззивното производство заключение на инженерно-техническата експертиза на в. л. В., процесната постройка е покрита с двускатен дървен покрив; на западния скат на покрива са монтирани улуци, които чрез водосточна тръба отвеждат атмосферните води в двора на Н., където има изградена ревизионна канализационна шахта, в която е заустена водосточната тръба; от шахтата в двора чрез тръбна връзка водите се отвеждат в уличната канализация. Установява се също така от решение № 243/26.02.2024 г. по адм. д. № 1111/2023 г. на АССО, че процесният строеж не подлежи на премахване, тъй като независимо от наличието на някои пукнатини по фасадата, същата може да бъде поправена и заздравена, като въз основа на заключение на вещо лице е прието, че сградата е в добро състояние, функционира по предназначение, може да бъде укрепена и да продължи да функционира. По никакъв начин от доказателствата по делото не следва изводът, че същата е самосрутваща се или опасна. Според Софийски окръжен съд за уважаване на предявения негаторен иск не е достатъчно единствено да се констатира липсата на строителни книжа и неизпълнението на някои технически изисквания за съответния тип сграда. Съдебният състав се е позовал на практиката на ВКС, която не приема липсата на редовни строителни книжа като безусловно основание за уважаване на негаторния иск, а изисква да бъде установено, че строежите изобщо или с оглед състоянието, в което са извършени, са нетърпими от закона, тъй като нарушават техническите, технологическите, санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания за строежа, действащите застроителни планове и техническите нормативи. Дори при констатирано нарушение, търсената по исков ред защита трябва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права, но същевременно трябва да е от такова естество, че да осигури възстановяване правата на собственика в пълен обем. Ако нарушението се изразява в изграждането на постройка или съоръжение и по делото се установи, че е налице възможност същите да бъдат преустроени при спазване на строителните правила и норми, то съдът следва да постанови осъждане на ответника да извърши това преустройство, вместо да постанови цялостното им премахване, ако с тези действия ще бъде прекратено неправомерното въздействие върху вещното право на собственика. Дали търсената защита от ищеца надвишава по интензитет нарушението, следва да се преценява въз основа на твърденията на страните и събраните по делото доказателства във всеки конкретен случай. Въззивният съд е заключил, че по делото пред него безспорно е установено, че търсената от ищеца защита - премахване на част от постройка, находяща се в имота на ответниците, е неприложима с оглед нейното предназначение, както и с оглед обстоятелството, че ищецът не е провел пълно главно доказване, че същата му създава пречки, надхвърлящи необходимите ограничения, свързани с правото на ответниците да ползват сградата по предназначение - за стопанска сграда и лятна кухня. Жалбоподателят оспорва изводите на въззивния съд, като счита, че по делото е доказано, че спорната потройка частично попада в имота му, както и са доказани начинът и видът на неоснователните действия, които му пречат да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Твърди, че поради допуснати от въззивния съд процесуални нарушения спорни въпроси са останали неизяснени по делото – в частност поради недопускане на съдебно-техническа експертиза. Насрещните страни оспорват касационната жалба. С определение № 1692 от 01.04.2026 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси относно задълженията на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и дали същият е длъжен да постави допълнителна задача на вещото лице, когато приетата експертиза не дава точен отговор на поставения въпрос в хода на изслушването на експертизата в открито заседание и фактическите констатации на вещото лице са неясни или противоречиви. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение на ВКС, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното: По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване: По първия въпрос, по който е допуснато касационно обжалване - относно задълженията на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, утвърдената практика на ВКС, вкл. визираната от жалбоподателя, приема, че съгласно чл. 12 и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка. По втория въпрос - длъжен ли е въззивният съд да постави допълнителна задача на вещото лице, когато приетата експертиза не дава точен отговор на поставения въпрос в хода на изслушването на експертизата в открито заседание и фактическите констатации на вещото лице са неясни или противоречиви, в посоченото в изложението към касационната жалба решение № 50127/01.12.2022 г. по гр. д. № 1189/2022 г. на ВКС, І г. о. (и визираните в него други съдебни актове) е прието, че когато в предмета на делото са наведени твърдения за факти, установяването на които е свързано със специални знания, по делото задължително следва да се изслуша експертно заключение, освен ако страната, чиято е доказателствената тежест, изрично се откаже от него или не внесе разноските по експертизата. Задължението за служебно назначаване на експертиза от съда произтича от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК. Въззивният съд също, и без искане на страните, щом са налице условията на чл. 195 ГПК, следва сам да назначи такава, стига да има оплаквания за необоснованост и/или за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, поради което спорният факт е останал неустановен. Настоящият съд споделя горното разбиране. По настоящото дело Окръжен съд – София не е изпълнил така визираните задължения. Пред въззивната съдебна инстанция е била назначена съдебно-техническа експертиза. Вещото лице в проведеното открито съдебно заседание е дало пояснение, че имотът на Х. А. граничи с процесната постройка, като може да се допусне, че стрехата/улукът на същата навлиза в регулацията на имота му с 10 см. Софийски окръжен съд не е взел предвид становището на вещото лице в тази му част и не е съобразил в решението си релевантния за спора факт на навлизане на част от процесната сграда – стрехата и улука й – в имота на А., като по този начин изводът му, че не се установява част от сградата да се намира в имот, собственост на ищеца, се явява формиран при нарушение на задълженията му по чл. 12 и чл. 235 ГПК и необоснован. Същевременно съдът е отказал да уважи искането на процесуалния представител на Х. А. за назначаване на допълнителна експертиза, която след извършване на нарочен оглед да установи навлиза ли и с колко стрехата с улука в имота на А.. Тъй като твърдението на вещото лице за навлизане на стрехата и улука в имота на Х. А. е дадено само като устно допълнение пред съда и не е достатъчно конкретно и ясно, както и защото са необходими специални знания, въззивният съдебен състав е следвало да назначи допълнителна експертиза със задача дали и с колко стрехата и улукът на процесната сграда навлизат в имота (във въздушното пространство) на Х. А., както и – евентуално – вещото лице да посочи вариант за ремонт/преустройство на покрива, така че това състояние да бъде премахнато. Изложеното обуславя отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд, който следва да назначи съдебно-техническа експертиза с горната задача. Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК настоящият съд не присъжда разноски за воденото пред него производство. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,