Определение № 2316 от 02.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1990/2026 г.

Производството е по реда на чл.60, ал.10 във вр. с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от директора на дирекция „Социално подпомагане" – Варна против определение № 39115/24.11.2025г по административно дело № 11838/ 2025г по описа на Административен съд – София-град, с което по жалба на С. Л. А. от гр. София е отменено писмо с изх. № СЛ/Д-В/2662-311/21.10.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Варна и е допуснато предварително изпълнение на заповеди № ЗД-Д-В-178/01.09.2025 г. и № ЗД-Д-В-179/01.09.2025 г., издадени от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна. Изложени са оплаквания за недопустимост на съдебния акт по съображения, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт, а допуснатото предварително изпълнение ревизира влезли в сила административни актове при наличие на акт на граждански съд. Направено е искане за отмяна на определението. Ответникът С. Л. А. от гр. София с представен писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена срещу съдебен акт по чл. 229, ал.1, т.2 АПК, от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е отменил по жалба от С. А. писмо с изх. № СЛ/Д-В/2662-311/21.10.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Варна и е допуснал предварително изпълнение на заповеди № ЗД-Д-В-178/01.09.2025 г. и № ЗД-Д-В-179/01.09.2025 г., издадени от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна. От фактическа страна съдът приема, че от съвместното съжителство на С. Л. А. и М. Г. Т. са родени децата С. С. А. - на [дата], и М. С. А. - на [дата]. След раздялата на родителите с протокол № 4983/24.09.2024 г. по гр. дело № 20243110107953 на Районен съд – Варна родителските права върху децата са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на личен контакт на територията на гр. Варна. Предвид установения сериозен родителски конфликт и въвличането на децата в него, сигнали за които са подадени от С. А., от 22.11.2024 г. спрямо децата е предприета мярка за закрила съгласно чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗДет „Съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда”. На 09.07.2025 г. директорът на ДСП – Варна издава спрямо М. Т. задължителни предписания: Да положи нужните усилия за поощряване и подготовка на децата за осъществяване на пълноценен и в пълен обем контакт при изпълнение на привременни мерки; Да спомага за създаването на условия предаването на децата да се осъществява в спокойна атмосфера; да се включва и участва активно в провежданите екипни срещи, касаещи случая на децата. Въпреки предписанията и предложената подкрепа на децата и родителите, контакти на бащата с децата му не са се осъществили, което е наложило необходимостта от ползването на допълнителна подкрепяща услуга за минимизиране напрежението у децата при предаването в режим на контакт. В тази връзка на 14.08.2025 г. от директора на ДСП – Варна са издадени заповеди № ЗД-Д-В-166 и № ЗД-Д-В-167. С тях децата и родителите са насочени да ползват социалната услуга „Застъпничество и посредничество – Контактен център” към Комплекс за социални услуги, Фондация „Владиславово”, гр. Варна за срок от 3 месеца – предаване на бащата в РЛО на бащата, всяка първа и трета събота от месеца от 9.00 ч. до 18.00 ч. в неделя. На 16.08.2025 г. в Контактния център децата отново са отказали да осъществят контакт с баща си. Взето е решение за изменение на заповеди № ЗД-Д-В-166 и № ЗД-Д-В-167 на директора на ДСП – Варна, като на 01.09.2025 г. са издадени заповеди № ЗД-Д-В-178 и № ЗД-Д-В-179 за наблюдаван контакт всяка първа и трета събота на месеца от 9.00 ч. в рамките на 60 мин., но не повече от 120 мин. и предаване на децата в РЛО на бащата всяка първа и трета събота на месеца след приключване на наблюдавания контакт и приемане в 18.00 ч. в неделя. С определение № 836/01.09.2025 г. по гр. дело № 1128/2025 г. на Районен съд – гр. Провадия са изменени привременните мерки относно режима на личен контакт като на основание чл.323, ал.3 от ГПК е определен режим на личен контакт на двете деца с техния баща, както следва: всяка събота и неделя от всяка нечетна седмица от годината, за времето от 10.00 ч. до 12.30 ч. във всеки един от дните в сградата на ДСП – Варна или друго определено от ДСП – Варна подходящо място в присъствието на психолог до приключване на производството по делото с влязло в законна сила решение. След подадени от А. искания за включване на разпореждане за предварително изпълнение на задължителните предписания и на заповедите на директора на ДСП – Варна, с процесното писмо с изх. № СЛ/Д-В/2662-311/21.10.2025 г. директорът на ДСП - Варна го уведомява, че не се налага ревизия на издадените административни актове, а и за да се допусне предварителното им изпълнение, искането следва да бъде мотивирано с конкретни фактически основания, които да обосноват целта на принудителната административна мярка с оглед преустановителния и превантивния й характер. При тези данни първоинстанционният съд приема, че оспореното писмо по своето естество не представлява изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт, който да бъде разгледан по реда на чл.197 и сл. от АПК. Намира, че е сезиран с жалба срещу отказ да бъде допуснато предварително изпълнение на заповеди № ЗД-Д-В-178 и № ЗД-Д-В-179, двете издадени на 01.09.2025 г. от директора на ДСП – Варна, обективиран в писмото на директора на ДСП - Варна. След анализ на данните и доказателствата по делото обосновава наличие на предпоставките за допускане на предварителното им изпълнение от органа, посочени в чл.60, ал.1 от АПК. Според съда в случая е изпълнено нормативното изискване за защитата на интересите на децата, които са поставени в непосредствена причинна зависимост от момента на изпълнение на административния акт, тъй като по-късното му изпълнение създава сериозна опасност за настъпването на значителна или труднопоправима вреда, изразяваща се в разрушаване на емоционалните връзки между децата С. А. и М. А. и баща им, както и за социалната им адаптация. В допълнение посочва,че определеният от съда режим на лични контакти между бащата и детето М. не се осъществява повече от една година, а между бащата и детето С. – повече от осем месеца. По тези съображения съдът достига до извод, че отказът на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна да придаде предварително изпълнение на заповеди № ЗД-Д-В-178/01.09.2025 г. и № ЗД-Д-В-179/01.09.2025 г., обективиран в писмо с изх. № СЛ/Д-В/2662-311/21.10.2025 г., следва да бъде отменен и вместо него да бъде допуснато предварителното им изпълнение. Определението е неправилно. Съдът коректно е квалифицирал правния спор като такъв по реда на чл. 60, ал. 4 АПК, позовавайки се на заявеното в жалбата, че се оспорва отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна да издаде разпореждане за предварително изпълнение на заповеди и задължителни предписания на М. Г. Т., обективиран в процесното писмо. Текстът на писмото сочи безпротиворечиво волята на административния орган за отказ да се допусне предварително изпълнение на издадените в производството по ЗЗДет административни актове, сред които попадат процесните заповеди № ЗД-Д-В-178/01.09.2025 г. и № ЗД-Д-В-179/01.09.2025 г на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна. Съгласно чл. 60, ал. 5 АПК разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. Целта на предварителното изпълнение е да се придаде изпълнителна сила на акт, който още подлежи на обжалване, за да се защити особено важен държавен или обществен интерес, или за да се предотврати значителна/труднопоправима вреда. Следователно такова изпълнение е допустимо, когато актът не е влязъл в сила - оспорен е или все още тече срокът за обжалването му. В случая от данните по преписката се установява, че заповеди № ЗД-Д-В-178/01.09.2025 г. и № ЗД-Д-В-179/01.09.2025 г., издадени от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, са достигнали до знанието на адресатите, не са обжалвани в законоустановения срок и са влезли в сила към момента на издаване на писмо с изх. № СЛ/Д-В/2662-311/21.10.2025 г от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна. Предвид изложеното законосъобразно като краен резултат (независимо от изложените други мотиви) директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна е отказал да допусне предварително изпълнение на двете заповеди. Те подлежат на изпълнение по реда на Глава седемнадесета от АПК, а не чрез механизма на предварителното изпълнение, поради което допускане на такова е в противоречие с правилата на закона. Само на това основание оспореното определение е неправилно и следва да бъде отменено, макар да е напълно споделим и доводът в частната жалба за възникваща колизия при изпълнение на заповедите с определените от районния съд привременни мерки за личните отношения на С. А. с децата. След отмяната на съдебния акт следва да се постанови отхвърляне на жалбата на С. Л. А. против отказа на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна за допускане на предварително изпълнение на негови заповеди № ЗД-Д-В-178/01.09.2025 г. и № ЗД-Д-В-179/01.09.2025 г. като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 във вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение