Определение № 2296 от 24.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2882/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 12116 от 26.05.2023 г., предявена от Т. Ч. и Е. Л. Ч. чрез адвокат С. Н. от АК – В., която е насочена срещу въззивно Определение № 1223 от 09.05.2023 г. по в.ч.т.д.№ 1263/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, с което, след като е обезсилено Определение № 261883 от 21.03.2023 г. по гр.д.№ 6379/2017 г. по описа на Софийски градски съд, г.о., І-13 състав, е постановено, че се оставя без разглеждане молба на касаторите с вх.№ 266386 от 22.02.2023 г., подадена на основание чл. 398, ал. 2 ГПК. Наведени са оплаквания, че въззивното определение е незаконосъобразно. Искането е да бъде отменено. Представено е изложение на основания за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав на ВКС, ГК, Второ отделение намира, че сезиращата жалба е процесуално недопустима по следните съображения: С ТР № 1 от 21.07.2010 г. по тълк.д.№ 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК изрично е разяснено, че определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. Друго не следва и от разясненията по т. 1 от ТР № 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д.№ 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК. Основание за различно тълкуване не дава и разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, съобразно която въззивното определение, постановено в обезпечително производство, подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато, упражнявайки правомощието по чл. 278, ал. 2, изр. 1 ГПК, въззивният съд допусне обезпечението. Доколкото не е регламентирано друго, по аналогия на закона същото следва да е разрешението и в случаите, когато, упражнявайки правомощието по чл. 278, ал. 2, изр. 1 ГПК, въззивният съд допусне замяна на обезпечение. Настоящият случай не е такъв – въззивният съд не е допуснал обезпечение или замяна на обезпечение, поради което специалната норма на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК не намира приложение. По тази причина съставът на ВКС приема, че подадената от Т. Ч. и Е. Л. Ч. не подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Така подадената частна жалба не подлежи на разглеждане и по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, хипотеза 1 ГПК. Тази разпоредба би била приложима в случай, че подадената от Т. Ч. и Е. Л. Ч. частна жалба срещу Определение № 261883 от 21.03.2023 г. на СГС, І-13 състав бе оставена без разглеждане и по този начин бе преграден пътят за развитие на производството по обжалване на първоинстанционния акт. В случая производството по обжалване на Определение № 261883 от 21.03.2023 г. не е прекратено, а се е развило. В неговите рамки е упражнен въззивен контрол, който е приключил с извод за недопустимост на самото искане, разгледано от първата инстанция. За подобни случаи съответно приложение следва да намери тълкуването, направено с т. 3 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК, съобразно което въззивно решение, с което се прогласява нищожността или се обезсилва първоинстанционно решение, подлежи на касационно обжалване. Отнесено към хипотезите на постановено въззивно определение, с което се прогласява нищожността или се обезсилва първоинстанционно определение, това тълкуване следва да се прилага в смисъл, че сме изправени пред акт, който е въззивен по своя характер и контролът по отношение на него може да бъде упражнен от ВКС в правомощията му на касационна инстанция при съблюдаване на установените в процесуалния закон ограничения за касационно обжалване и предпоставките за допускане на такова. Както бе аргументирано по-горе, касационното обжалване в случая е процесуално недопустимо. След като подадената „частна касационна жалба“ не подлежи на разглеждане от ВКС нито по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, нито по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, хипотеза 1 ГПК (като неприложим е и реда по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК), то същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, първи състав на Второ гражданско отделение