Определение № 5761 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4914/2026 г.

Производството е по чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Т. Г. срещу Определение № 16574 от 29.04.2026 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 1259/2026 г., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу Решение № 12092 от 26.03.2026 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 1259/2026 г. В частната жалба има оплаквания, че въведеното с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) ограничение за касационно обжалване противоречи на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията). Върховният административен съд приема, че частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение административният съд е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 213а, ал. 2 АПК. Мотивите на съда са, че първоинстанционното решение е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 ЗДвП. Определението е правилно. Касационната жалба е подадена срещу Решение № 12092 от 26.03.2026 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 1259/2026 г., с което е отхвърлена жалбата на К. Т. Г. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № GPAM-1489804 от 26.12.2025 г., издадена от младши автоконтрольор при отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи. С административния акт е приложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца“ на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „дд“ ЗДвП. Видно от нейното основание същата попада в хипотезата на чл. 172, ал. 5 вр. ал. 1 ЗДвП, която предвижда, че обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс и решението на административния съд не подлежи на обжалване. Следователно административният съд е формирал правилен извод за процесуална недопустимост на касационната жалба на основание чл. 215, т. 4 АПК. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за противоречие с чл. 6, § 1 КЗПЧОС и чл. 120, ал. 2 от Конституцията, тъй като разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (доп., бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) не забранява обжалването по съдебен ред, а изключва само касационния съдебен контрол върху първоинстанционни съдебни решения по оспорване на заповеди по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, с които се прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 от същия закон. В Решение № 5 от 19 април 2019 г. по к. д. № 12/2018 г. Конституционният съд напомня, че в практиката си „последователно отстоява разбирането, че изброяването в чл. 119, ал. 1 от Конституцията на съдилищата в Република България не следва да се възприема в смисъл, че всяко дело, независимо от неговия предмет, трябва да премине през всички инстанции (Решение № 27 от 1998 г. по к. д. № 20/1998 г., Решение № 16 от 1998 г. по к. д. № 7/1998 г., Решение № 9 от 2002 г. по к. д. 15/2002 г., Решение № 4 от 2009 г. по к. д. № 4/2009 г., Решение № 6 от 2018 г. по к. д. № 10/2017 г.). КЗПЧОС също не гарантира като самостоятелно право обжалването на решение на съд, който отговаря на изискванията на чл. 6, § 1 от нея. Ако първоначалното „определяне на граждански права“ по смисъла на тази разпоредба е извършено от административен орган, който не прилага в процедурата си чл. 6 КЗПЧОС, изискванията на същия ще са гарантирани, доколкото производството му е предмет на контрол от съдебен орган, който има пълна юрисдикция по въпросите на правото и по фактите. В този случай „достатъчността на контрола“ ще е изпълнена и само с една съдебна инстанция (Riepan v Austria).“ По изложените съображения няма основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение