Решение № 7895 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3301/2026 г.

от 06.03.2024 г. от Дирекция Национален парк „Рила“ до ДФЗ, съдът е установил, че от Национален парк „Рила“, с Писмо № 63-0025-

от 11.12.2023 г. са подадени погрешни данни, които следва да се коригират в смисъл на приложената таблица, където е отразено, че Н. А. В. по Разрешително № 005305 от 13.06.2023 г. не спазва гъстотата съгласно Националния парк и не са спазени изискванията на чл. 21, т. 4, т.6, т.9, т. 12, т. 13 и т. 14 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), без да се конкретизира кои изисквания от изброените не са били спазени. С Писмо, изх.№ 94-00-38-

от 24.06.2024 г. Дирекция Национален парк „Рила“ е подала информация до ДФЗ, че на 08.08.2023 г. с Констативен протокол № 1926 от същата дата, служители на парка констатирали, че В. разтоварил на пасище Белмекен, за където нямал издадено разрешително, повече животни отколкото имал право по разрешителното. С Писмо, изх. № 99-00-38-

от 26.06.2024 г. от Национален парк „Рила“ на ДФЗ били представени Заверено копие на АУАН № 2401/18.09.2023 г. и заверено копие на Споразумение № 2/04.10.2023 г. На 24.10.2023 г. с изх. № 94-00-72

от 24.10.2023 г. било издадено разрешение на В. и още 5 лица разтоварване на едър рогат добитък на територията на Национален парк „Рила“, пасищен район „Белмекен“ по заявление на същите лица, между които и жалбоподателя, от 31.07.2023 г. На 05.01.2026 г. било изпратено заявление от Н. В. и още две лица с конкретно искане към Дирекция Национален парк „Рила“ да бъде коригирана информацията подадена до ДФЗ с оглед настъпилите промени в нормативната уредба и установените факти. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в писмена форма, но не са изложени фактическите и правни основания за издаването му, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочил е, че в УП не са изложени никакви конкретни фактически съображения относно основанието за отказа от финансово подпомагане по интервенция „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“ на Н. А. В., както и относно размера на наложеното намаление. Не е посочено какви конкретни факти са установени при проверките на жалбоподателя, които са обосновали намалението на исканата от него сума по интервенцията, нито се съдържа позоваване на извършените проверки. В Таблица № 3 са посочени единствено размерите на исканата сума и размера на намалението в лева, но от обяснителните бележки не става ясно на каква база са изчислени. Данните в колоните са вътрешнопротиворечиви, като в обяснителните бележки никъде не е пояснено, защо въпреки че в колона за наддеклариране е посочена нулева стойност, то санкцията е именно наложена за наддеклариране. По отношение на неспазването на условията в Таблица № 3,4 е видно, че посочените обстоятелства биха могли да бъдат формирани на различно фактическо и правно основание, като е възможно да бъдат осъществени заедно или поотделно няколко хипотези. Тук отново липсва каквато и да е било конкретизация, поради което остава неизяснено коя от тях е относима за индивидуалния случай на кандидата и съответно защо му е било отказано подпомагане. Съдът е счел, че в случая не би могло да се приеме, че УП е надлежно мотивирано с оглед представените с преписката констативни протоколи или останалите писмени доказателства, тъй като органът не се е позовал на тези документи, а и те не са от друг орган, който е по-горестоящ спрямо издателя на акта. От събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът е направил извод, че УП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, доколкото е видно, че от Дирекция Национален парк „Рила“ не е предоставена цялата релевантна информация, касаеща случая на Н. В., както и че в хода на производството пред административния орган са настъпили промени, които не са били взети предвид при взимането на решение за оторизация на плащането. Във връзка с възраженията на ответника е посочил, че при обвързана компетентност административният орган е обвързан от настъпването на определени юридически факти, а не както се посочва в писмените бележки от подадена информация от Дирекция Национален парк „Рила“. Юридическите факти са свързани с това има ли извършени от земеделския производител и заявител за подпомагане нарушения, които именно факти следва да бъдат установени от административния орган и от чиято преценка зависи оторизацията на плащанията. ДФЗ не е освободено по силата на обвързаната си компетентност да преценява дали установеното извършено от В. фактическо действие представлява такова, което да доведе до намаление на субсидията. По делото няма данни да е извършвана такава преценка. Още повече че обвързаната компетентност не освобождава административния орган от мотивиране на индивидуалния административен акт. По изложените съображения съдът е счел, че жалбата на В. е основателна и е отменил административния акт, като е изпратил преписката на органа за ново произнасяне. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Останалите доводи на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда за наличието на основания за издаване на оспорвания административен акт. Правилно съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В акта в основната Таблица № 3, на ред 7 е посочено, че исканата от В. сума е в размер на 72 153,59 лв. Заявените от него животни са 226 бр./219 ЖЕ, а установените 224 бр./210 ЖЕ. Посочено е, че в Таблица № 3.2 – недопустими за подпомагане животни са описани недопустимите животни, както и причината за недопусимостта им. От посочената таблица обаче може да се установи единствено, че две от животните са приети за недопустими, но не и причината за това. В Таблица № 3 на ред 17 е посочена изчислената сума след налагане на санкция за наддеклариране – 69 259,55 лв. На ред 19 от таблицата е посочена сумата на намаление за неспазени базови задължения - 69 259,55 лв. В обяснението към таблицата за ред 19 е посочено, че това е сумата за установените неспазени базови задължения. Посочено е още, че в Таблица № 3.3 – неспазени базови задължения са описани неспазените базови задължения съгласно Приложение № 9 към чл. 34, ал. 1 от Наредба № 10 от 2023 г. Таблица № 3.3 обаче не се съдържа в административния акт. По този начин неясно остава кои базови задължения не са спазени от В. за да бъде извършено посоченото в акта намаление на сумата от 69 259,55 лв. Вместо това в акта се съдържа Таблица № 3.4 – неспазени изисквания по управление, но в ред 21 от основната Таблица № 3 – сума на намаление за неспазени изисквания за управление е посочено 0 лв. Видно от изложеното в уведомителното писмо не се съдържат конкретни факти и основания за извършените санкции и намаления, както правилно е установил съдът. Липсата на фактически констатации и обвързаност на същите с конкретно правно основание води до невъзможност да се провери начина на определяне на посочените в Таблица № 3 санкции и намаления, съответно дали са били налице предпоставките за тяхното прилагане. Това не дава възможност на адресата на акта да се защити, както и на съда да провери законосъобразността на извършените санкции и намаления на заявената за подпомагане сума и има за последица отмяната на уведомителното писмо, както правилно е приел АС – Хасково. Неоснователно е възражението за неправилност на решението и в частта на присъдените с него разноски. Видно от представения в първоинстанционното производство договор за правна защита и съдействие от 10.09.2025 г., сключен между В. и представляващия го адвокат, страните са договорили оказване на правна защита и съдействие във връзка с оспорване на уведомителното писмо, Действително посочено е, че възнаграждението е договорено до окончателното приключване на делото, но страните са посочили, че заплащането му следва да стане най-късно до приключване на производството пред АС – Хасково. Договореното възнаграждение е в размер на 6 422,00 лв. Представени са доказателства за реалното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна, безвиновна. Тя се състои в правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. В случая производството пред АС - Хасково е приключило с отмяна на обжалваното УП, предвид което в полза на В. правилно са присъдени всички направени от него по делото разноски. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение