Определение № 3491 от 25.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1600/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от К. И. К., срещу определение № 80 от 05.02.2026 г., постановено по в. гр. д. № 341/2025 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, Втори въззивен граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на въззивното решение, постановено по делото, по реда на чл. 248 ГПК в частта му за разноските, като съдът се произнесе по искането му за присъждане на разноски пред първата инстанция. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по оплакването му относно разпределените в първата инстанция разноски. Оспорва също и разпределението на разноските пред въззивната инстанция, като счита, че окръжният съд се е произнесъл в противоречие с приетото в Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС, доколкото втората инстанция е променила първоинстанционното решение в частта относно режима на лични контакти на бащата с детето. Ответницата по частната жалба – М. И. А., не е взела становище. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Производството пред съда първоначално е образувано въз основа на искова молба на М. И. А. с искане за предоставяне на нея на упражняването на родителските права по отношение на общото им с жалбоподателя дете, определянето на местоживеенето на детето при нея, определяне на режим на лични контакти на детето с бащата и осъждането на последния да заплаща месечна издръжка. В хода на производството жалбоподателят е предявил насрещни искове със същия предмет. С първоинстанционното решение упражняването на родителските права е предоставено на майката, местоживеенето на детето е определено при нея, на жалбоподателя е определен режим на лични контакти и същият е осъден да заплаща месечна издръжка. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК предвид изхода на делото бащата е осъден да заплати сторените от майката разноски, включително и заплатената държавна такса. Въззивното производство е образувано по жалба на бащата срещу първоинстанционното решение в цялост. С въззивното решение съдът частично е потвърдил първоинстанционното относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и присъдената издръжка, а в частта относно режима на лични контакти на детето с бащата го е отменил, като е определил нов по-разширен и конкретизиран по отношение на празничните дни. След постановяване на въззивното решение жалбоподателят е инициирал производство по чл. 248 ГПК с искане за ревизия на решението в частта му за разноските, като съдът промени присъдените на първата инстанция разноски съобразно изхода на делото пред втората инстанция, както и тези пред въззивната инстанция, които решаващият състав е оставил за страните, така както са направени. С обжалваното определение № 80 от 05.02.2026 г. по в. гр. д. № 341/2025 г. съставът на Окръжен съд – Монтана е оставил без уважение искането за изменение на решението му в частта за разноските, като е посочил, че поддържа посоченото в мотивите на въззивното решение, че разноски за втората инстанция не се дължат съобразно приетото в ТР № 3/2023 на ОСГК на ВКС. По отношение на разноските в първата инстанция е приел, че същите са дължими така както са били разпределени, доколкото насрещните искове на жалбоподателя за предоставяне упражняването на родителските права, определяне местоживеенето на детето при него, осъждане на майката за издръжка и определяне на режим на лични контакти между нея и детето са били изцяло отхвърлени. Посочил е, че въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционното решение по основните спорни въпроси, като е постановена промяна само в частта относно личните контакти, поради което на молителят не се дължали разноски за нито една от инстанциите. При тези мотиви, настоящият състав намира подадената жалба за частично основателна. Съображенията за това са следните: Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г., ОСГК, задължително тълкуване в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, каквото е и настоящото, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат с оглед следните разяснения: при цялостно отхвърляне на въззивната жалба отговорността за разноски се носи от подателя им; при пълно уважаване на жалбата разноските се възлагат на ответната страна; в останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че в производството пред първата инстанция правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора следва да намери приложение само когато молбата е изцяло уважена, респ. изцяло отхвърлена. При обжалване на постановеното от първоинстанционния съд решение, страната, защитавайки собствения си интерес и поддържаната в производството теза, инициира образуване на дело във въззивната инстанция, като в производството пред въззивния съд, прилагайки едновременно както диспозитивното, така и служебното начало, съдът може служебно да измени обжалваното решение, без да се съобразява със съдържащото се в жалбата искане. Тълкувателното решение приема, че в този случай всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила, като единствено при пълно уважаване на въззивната жалба, както и при цялостното ѝ отхвърляне, приложение следва да намерят правилата на чл. 78 ГПК и разноските бъдат възложени на насрещната страна. Предвид посоченото настоящият състав приема, че с оглед постановената от въззивния състав промяна на първоинстанционното решение в частта му относно режима на лични контакти на бащата с детето, т.е. липсата на пълно уважаване/отхвърляне на депозираната искова молба и съответно въззивна жалба, то разноските за двете инстанции следва да бъдат оставени в тежест на страните, както са ги направили, без да се възлагат на насрещната страна. Следователно въззивният съд неправилно е приел, че не са налице основания за допълване на постановеното решение в частта му, касаеща разноските пред първата инстанция. Предвид това обжалваното определение следва да бъде отменено, като въззивно решение № 247/121.11.2025 г. по в.гр.д. № 341/2025 г. на Окръжен съд – Монтана бъде допълнено в частта му за разноските, като първоинстанционното решение, с което К. И. К. е осъден да заплати направените от М. И. А. разноски пред първата инстанция, следва да бъде отменено. При така изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение