Определение № 973 от 24.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2964/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В. Л.” [населено място] срещу решение № 124/05.02.2014 год. по в. гр.д. №3562/2013 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решението на Варненския районен съд по гр.д. № 11719/2013 год., с което е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищцата М. А. В., същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Директор на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В. Л.” [населено място] и е присъдено обезщетение по чл. 344,ал.3 КТ във чл. 225,ал.1 КТ в размер на 3478,44 лв. като след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част на иска с пр. осн.чл. 344,ал.3 във вр. чл. 225,ал.1 КТ, е постановено ново решение, с което този иск е уважен в размер на още 4157,16 лв. и са присъдени разноски. Правят се оплаквания за допуснати процесуални нарушения при събиране на необходими за изясняване на спора доказателства.Иска се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като се присъдят направените в производството разноски. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация М. А. В. от [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С оглед правомощията по чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о, приема следното: Достъпът до касационно обжалване при действащия ГПК е обусловено от изпълнението на две комулативно определени предпоставки: да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение като неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.В случая с представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т1 ГПК няма формулиран правен въпрос, както и посочено и обосновано допълнително основание за допустимост на касационното обжалване. Представени са единствено копия от решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК като няма яснота в подкрепа на какъв въпрос или теза на касатора се представят. Съгласно т.1 от ТР №1/ от 19.02.2010 год., постановено по ТД №1/2009 само липсата на формулиран правен въпрос е достатъчно основание касационно обжалване да не се допуска, доколкото това е общата и основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените в производството разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд