Определение № 201 от 24.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2572/2016 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Н. М. Н. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Н. М., за отмяна на влязло в сила решение № 18197 от 11 ноември 2014 г., постановено по в.гр.д. № 7772/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 4 септември 2013 г., постановено по гр.д. № 27655/2011 г. на районния съд в [населено място] за отхвърляне исковете на Н. за осъждането на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], И. Г. Т. и Ц. М. С. – двамата от [населено място], да заплатят сумата от 5100 лева, представляваща част от общо задължение в размер на 1500000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от разпространени в периода 30 януари 2010 г. – 30 май 2011 г. пред различни държавни органи, политически лидери, синдикати, обществени организации и сред различни лица от обществеността компютърни текстове, съдържащи неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения за Н., с което е опозорено доброто му име в обществото, честта и достойнството му, и за отхвърляне на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 743,22 лева обезщетение за забава на плащането на главницата за периода 30 януари 2010 г. – 28 юни 2011 г. В молбата се твърди, че вследствие на тежък инцидент ищецът – сега молител Н. е получил фрактура на колянната става с допълнително усложнение и с предписание за изключително рестриктивен режим на лечение „домашен – на легло“, поради което е бил възпрепятстван да се яви на съдебно заседание. Сочи се, че това обстоятелство е било известно на съда, но е пренебрегнато при насрочване на делото от въззивния съдебен състав, поради което молителят е бил лишен от възможност да участва в делото – основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В отговор от И. Т., Ц. С. и [фирма] се оспорва основателността на молбата за отмяна. Сочи се, че срещу въззивното решение молителят е подал касационна жалба, което опровергава твърдението му, че е бил лишен от възможност да участва в делото. Освен това се поддържа, че молбата за отмяна е подадена след преклузивния срок по чл. 305 ГПК. При проверка допустимостта на молбата по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК съдът констатира следното: Молбата е подадена от надлежна страна, засегната от силата на пресъдено нещо на постановеното въззивно решение, с което е отхвърлен предявеният от молителя иск за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане. Молбата е подадена в рамките на установения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК преклузивен тримесечен срок, който започва да тече от узнаване на решението, чиято отмяна се иска. В случая съдебното решение, предмет на молбата за отмяна, е съобщено на молителя на 17 декември 2014 г., а молбата е подадена на 15 януари 2015 г., или в рамките на тримесечния срок от постановяването на решението. Междувременно е била подадена на 19 януари 2015 г. и касационна жалба от Н. против въззивното решение, което обаче е влязло в сила по реда на чл. 296, т. 3 ГПК – с постановяването на определение № 793 по гр.д. № 2264/2015 г. по описа на ІІІ г.о., ВКС, поради което следва да се счете, че молбата за отмяна е подадена срещу влязло в сила решение на въззивен съд. Изпълнени са изискванията на закона за разглеждане на делото от ВКС в открито съдебно заседание. По исканията за допускане на доказателства съдът ще се произнесе в публичното заседание. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение