Решение № 16893 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6944/2019 г.

Решение № 16893 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6944/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП" – В. Т. при ЦУ на НАП и от К. М., чрез процесуалния му представител адв. Ламбева срещу решение № 74 от 28.02.2019 г. по адм. дело № 448/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т.. С обжалваното решение по жалба на К. М. ревизионен акт (РА) № Р-04000415000418-091-001/09.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т., потвърден с решение № 279/12.09.2016 г. от директора на Дирекция "ОДОП" – В. Т. е отменен в частта, с която за данъчен период 2007 г. е определен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер от 60 319, 54 лв. и лихви върху тази сума от 53 129, 32 лв., изменен в частта, с която на Милков е определен данък за довнасяне за 2009 г. по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ от 17 552, 01 лв. и съответните лихви върху този данък в размер от 10 827, 94 лв., като съдът е определил данък за довнасяне в размер от 17 475, 91 лв. и лихва в размер от 10 781 лв. и е отхвърлил жалбата срещу РА в частта, с която е определен данък за довнасяне за 2008 г. по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер от 12 992, 04 лв. и лихва върху тази сума от 9 483, 88 лв. К. М., чрез адв. Ламбева, оспорва съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА № Р-04000415000418-091-001/09.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т., потвърден с решение № 279/12.09.2016 г. от директора на Дирекция "ОДОП" – В. Т. относно установени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. и в частта, с която РА е изменен като за 2009 г. е определен данък за довнасяне в размер от 17 475, 91 лв. и лихва в размер от 10 781 лв. Посочва, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Бланкетно отбелязва, че в представената писмена защита пред първоинстанционния съд са развити доводи относно оспорената част от решението. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба на К. М. - директор на Дирекция "ОДОП" – В. Т., чрез процесуалния си представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Постъпила е и касационна жалба от директора на Дирекция "ОДОП" – В. Т. срещу решение № 74 от 28.02.2019 г. по адм. дело № 448/2017 г. на Административен съд – В. Т., в частта, с която е отменен и изменен РА № Р-04000415000418-091-001/09.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т., потвърден с решение № 279/12.09.2016 г. от директора на Дирекция "ОДОП" – В. Т.. Иска се отмяна на съдебното решение в тази част като неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу извода на съда, че установените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. са погасени по давност. Представя доказателства, от които е видно, че преди изтичането на 10-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК са погасени общо 55 820, 23 лв. от дължимата главница като счита, че при погасяване на задължение чрез плащане или прихващане, няма как същото да се погаси и по давност. По отношение на частта на съдебното решение, изменяща установените задължения за 2009 г. твърди, че съдът погрешно е посочил размер на задължителни осигурителни вноски, поради което данъкът следва да остане в размера, установен с РА като с това не се влошава положението на ревизираното лице. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – В. е частично основателна, а тази на К. М. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Предмет на проверка пред Административен съд – В. Т. е бил РА № Р-04000415000418-091-001/09.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т., потвърден с решение № 279/12.09.2016 г. от директора на Дирекция "ОДОП" – В. Т., с който на К. М. са установени следните задължения: данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер от 60 319, 54 лв. в едно с лихви в размер от 53 129, 32 лв. съобразно лихвения лист; данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер от 12 992, 04 лв. в едно с лихви от 9 483, 88 лв. съобразно лихвения лист; данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер от 17 552, 01 лв. в едно с лихви от 10 827, 94 лв. съобразно представения лихвен лист като основите за облагане са определени по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Съдът е приел, че подадената жалба е частично основателна и след подробен и задълбочен анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, както и тези, представени в съдебното производство е приел, че законосъобразно ревизията е извършена по реда на чл. 122 ДОПК. Констатирани са несъответствия в имущественото състояние на ревизираното лице, поради което са налице предпоставките по т. 7 на разпоредбата. При разглеждане на спора по същество, съдът е приел, че ревизионният акт в частта му за 2007 г. следва да се отмени по отношение на задълженията за данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ поради изтекла абсолютна погасителна давност, за която по аргумент от чл. 173, ал. 2 ДОПК съдът следи служебно. За да постанови този резултат, съдът е установил, че данъкът по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е следвало да се плати най-късно до 30.04.2008 г. - съгласно приложимата редакция на чл. 67, ал. 4 ЗДДФЛ, следователно - давността по тази разпоредба започва да тече от 01.01.2009 г. и изтича на 31.12.2018 г. Приел е, че в процесния случай е неприложима разпоредбата на чл. 160, ал. 4, изречение второ ДОПК. По отношение на възражението на приходната администрация, че актът доброволно е частично изплатен преди погасяването по давност на вземането, е посочил, че това обстоятелство не води до отпадане на интереса от обжалването му, като от друга страна евентуалното искане за възстановяване на платеното, но погасено преди влизане в сила на акта вземане не може да бъде предмет на настоящото производство, нито съдът може да се произнася по този въпрос, който е извън предмета на спора. По отношение на установеното задължение по ЗДДФЛ за 2008 г. съдът е приел, че жалбата на Милков е неоснователна. Изложил е мотиви, че основният спорен въпрос се концентрира върху размера на началното салдо на разполагаеми в брой средства от ревизираното лице. В тази връзка по време на развилото се ревизионно производство, Милков константно поддържа, че не са съобразени суми, предоставени му в качеството му на довереник под формата на косвено представителство без упълномощаване. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил и анализирал представените от лицето писмени доказателства и обяснения, касаещи взаимоотношенията на К. М. с "Добротика" ООД като е приел, че правилно към началото на 2008 г. е установено нулево начално салдо на разполагаемите в брой средства от физическото лице. В тази връзка, съдът е приел, че в края на този данъчен период са налице извършени от лицето разходи, за които не са установени доходи или източници на средства, които да могат да ги покрият, поради което правилно посоченото обстоятелство е субсумирано под нормата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. По отношение на установеното задължение по ЗДДФЛ за 2009 г. съдът е констатирал незаконосъобразност на ревизионния акт досежно компонента на баланса, обозначен "други разходи". Посочил е, че органите по приходите са се позовали на приобщен в хода на ревизията протокол за ПУФО досежно съпругата на ревизираното лице, от който се установявало, че при съпоставка на нейните доходи е налице превишение на извършените от нея разходи за сумата от 489, 23 лв. Видно от този протокол, при проверката е констатирано превишение на разходите на това лице над доходите/приходите му в същия размер. Този извод е приет от съда за правно необоснован като са изложени мотиви, че националното право не познава института на семейното подоходно облагане и практическото компенсиране чрез ревизионен акт на разполагаеми средства между съпрузите не намира никаква правна опора в позитивното право. Първоинстанционният съд е счел, че установеното при съпругата на ревизираното лице несъответствие е релевантно само досежно определянето на нейните данъчни задължения, като това несъответствие не влияе на имущественото положение на ревизираното лице. Съдът е приел, че неправилно този разход е участвал като компонент в имуществения баланс за процесната година. Изложеното е мотивирало съда, при наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, да измени данъчната основа за облагане като вместо определената с РА сума от 175 248, 31 лв. е определил нова, от която е извадена сумата от 489, 23 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия касационен състав. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Изводите на съда кореспондират с доказателствата по делото и са направени в съответствие с приложимия материален закон. По отношения на възражението в подадената касационна жалба от директора на Дирекция "ОДОП" – В. Т., че при погасяване на задължение чрез плащане или прихващане, няма как същото да се погаси и по давност, следва да се отбележи, че застъпеното становище е принципно правилно и не е отречено в първоинстанционното решение. Съгласно чл. 174 ДОПК изтичането на давностния срок погасява не публичното задължение, а възможността за принудителното му изпълнение. В първоначалната редакция на чл. 67, ал. 4 ЗДДФЛ данъкът по чл. 48 ЗДДФЛ е следвало да се внесе до 30 април на годината следваща тази на придобиване на дохода. Т. е. данъкът за 2007 г. е следвало да бъде внесен до 30.04.2008 г. Срокът на абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК е започнал да тече на 01.01.2009 г. и е изтекъл на 01.01.2019 г. Правилно съдът е приел, че фактът, че актът е доброволно изпълнен частично преди погасяването по давност на вземането, не води до отпадане на интереса от обжалването му, като от друга страна евентуалното искане за възстановяване на платеното преди влизане в сила на акта вземане не може да бъде предмет на касационната проверка като този въпрос е извън предмета на спора. Неоснователна е и подадената касационна жалба от К. М.. Не е налице твърдяната неяснота във връзка с основанието, което е послужило на данъчните органи да проведат ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК. Настоящата касационна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че в хода на ревизионното производство са установени обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че дружеството - доверител "Добротика" не е разполагало фактически със сумата от 440 000 лв. към момента, към който се твърди, че е предадена на ревизираното лице, тъй като при извършената съпоставка на данните, съдържащи се в приобщените доказателства, а именно: посочени оборотни ведомости за 2005 г., за м. 06. 2006 г. – м. 12. 2006 г. и за 2007 г., главна книга на сметка 4942 "Разчети със собственици във валута" за периода 01.01.2006 г. – 31.01.2007 г., и представените банкови документи /извлечения/ от банковата сметка на "Добротика", ГФО на дружеството и на баланса, отчитащ общо продукцията, незавършеното производство, възстановими данъци, средствата в брой и по сметка, са констатирани несъответствия, обуславящи извода, че към началото на 2008 г. е установено нулево начално салдо на разполагаемите в брой средства от ревизираното лице. Така, в хода на съдебното производство не е оборена верността на направените в ревизионния акт фактически установявания относно наличие на извършени от ревизираното лицето разходи, за които не са установени доходи или източници на средства, които да могат да ги покрият, поради което са налице предпоставките за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Върховният административен съд споделя извода на Административен съд – В. Т. за незаконосъобразност и необоснованост на ревизионния акт относно компонента на баланса "други разходи", тъй като компенсиране чрез ревизионен акт на разполагаеми средства между съпрузите не намира правно основание. Доколкото по делото не е установена нетрудоспособност на съпругата на ревизираното лице и липсата на възможност да се издържа от своето имущество, както и фактическо предаване на средства за издръжка на нетрудоспособен член на семейството, то правилно е прието, че не са налице данни за предоставена издръжка, поради което неправилно този разход е участвал като компонент в имуществения баланс за процесната година. Не следва да бъдат обсъждани изложените в касационната жалба твърдения, че декларираните от съпругата доходи са от съвместен принос, тъй като този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 2 по описа за 2001 г., а именно – презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от Семейния кодекс се изключва от придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Не намира опора в доказателствата по делото и искането на касатора Милков разходите за придобити от него имоти да бъдат поделени между членовете на семейството. За целите на данъчното облагане следва да се установи наличието на принос в парични средства, а в представените доказателства за закупуване на недвижими имоти като купувач и задължен за плащане фигурира единствено ревизираното лице. Първоинстанционният състав правилно е установил, че по делото липсват доказателства, които дори и косвено да помогнат за установяване на факта за предаване на суми на жалбоподателя от членове на неговото семейство (включително и от съпругата му), които да са послужили за закупуването на 113 недвижими имота през ревизираните периоди. Още повече, че това искане - разходите за придобити от него имоти да бъдат поделени между членовете на семейството, се различава от защитната теза на лицето в хода на първоинстанционното производство, в хода на което се твърди, че по силата на договор, сключен между Милков и "Добротика" на ревизираното лице е възложено да извършва сделки по закупуване на недвижими имоти под формата на земеделска земя от трети лица. С оглед изложеното и двете касационни жалби са неоснователни, решението е законосъобразно и не страда от пороците, наведени при обжалването, поради което ще следва да бъде оставено в сила. С оглед приетата неоснователност на жалбите и на двамата касатори не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство. По делото е постъпила молба от 30.05.2019 г. от директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. срещу разпореждане от 13.05.2019 г. на председателя на Осмо отделение на ВАС, с което е определена дължима държавна такса в общ размер от 908, 58 лв. и са дадени указания в седемдневен срок касаторът да довнесе сумата от 461, 03 лв. С молбата се прави искане за отмяна на разпореждане от 13.05.2019 г. на председателя на Осмо отделение на ВАС и намаляване на размера на определената държавна такса във връзка с обжалваемата част на акта. Настоящият касационен състав съобразява обстоятелството, че недължимо внесените държавни такси могат да се възстановят по реда на чл. 4б от Закона за държавните такси, поради което претендираното възстановяване на сумата 461, 03 лв. следва да бъде докладвано чрез административния секретар на съда на заместник-председателя на Върховния административен съд ръководител на Първа колегия за извършване на преценка на основателността. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,