Решение № 5858 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 97/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по частна и касационна жалби на В. Т. П. срещу Решение № 378/10.11.2023 г. на Административен съд – Стара Загора по адм. дело № 391/2023 г. съответно 1) в частта с характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата му и е прекратено производството по искането за отмяна като незаконосъобразна на Заповед № 10-00-216/31.01.2023 г. на кмета на Община Стара Загора, нареждаща служебно изработването на проект за изменение на подробен устройствен план – план за застрояване, одобрен през 2012 г., относно имот с идентификатор 68850.513.6839 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, представляващ УПИ II-6196, кв. 810 по плана на града, и 2) в частта, с която е отхвърлено оспорването му с искане за обявяване на нищожност на заповедта.

Ответникът – кметът на Община Стара Загора, е на становище за неоснователност на жалбите.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на атакуваното решение и в двете му части.

I. Частната жалба е допустима, но неоснователна.

Процесуално законосъобразно първостепенният съд е отрекъл допустимостта на жалбата с искане за отмяна на заповедта на основание чл. 159, т. 5 АПК.

1. а. Заповедта, издадена на основание чл. 135, ал. 5 вр. чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, е съобщена надлежно по приложимия според ал. 7 на чл. 135 ред на чл. 124б, ал. 2 от закона – чрез обявление в сградата на общината и публикация на интернет страницата на общината на 31.01.2023 г. По този начин са изпълнени предвидените в нормата задължителни начини за разгласяване на акта.

б. Действително, констативният протокол, удостоверяващ залепването на заповедта на територията на парк „Бедечка“ (която по принцип е определима като „подходящо място“ по смисъла на закона с оглед обхвата на проекта), не съдържа данни за конкретното място на поставяне на съобщението. Дори пропускът да осуетява възможността за проверка дали мястото е подходящо, способът за разгласяване е предоставен на преценката на администрацията и е с допълнителен характер спрямо другите два, поради което не компрометира действията по правомерното съобщаване на заповедта.

2. С публикацията на акта на интернет страницата е спазено предписанието на чл. 124б, ал. 2 ЗУТ. Достатъчен е фактът, че заповедта е налична на сайта на общината и е осигурен достъп до нейния текст, независимо че към активната връзка, която я идентифицира, не е отбелязан изрично териториалният й обхват. Подобно условие към редовността на публикацията законът не поставя. Отделен е въпросът, че обявяването на обхвата на разработката, одобрена с акта, би улеснило в известен смисъл достъпа до информацията и би било проява на добра административна практика.

3. а. Редът по чл. 124б, ал. 2 е специален по отношение на § 4, ал. 2 ДР ЗУТ, на който се позовава оспорващият. Редовността му не е уредена като зависима от удостоверяване на датата на сваляне на обявленията. Доколкото публикацията на заповедта продължава и към настоящия момент, заинтересованите лица са разполагали с достатъчно дълъг период от време да се запознаят с нея и да предявят правото си на защита по съдебен ред.

б. Релевантната дата, обуславяща началния момент на 14-дневния срок за оспорване по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, е на разгласяването по чл. 124б, ал. 2 от закона. Аналогично е разрешението в случаите на съобщаване чрез „Държавен вестник“ – срокът за подаване на жалба тече от обнародването. Друго тълкуване би засегнало правната сигурност с неустановеност на началния момент на срока за обжалване (особено при отсъствието на правило за сваляне на съобщението, което пък обезпечава публичност и достъпност до информацията за актовете) и като резултат би довело до неограничена във времето възможност за оспорване.

4. Следователно, в случая срокът за оспорване е започнал да тече на 31.01.2023 г. Към момента на депозиране на жалбата – 29.06.2023 г., правото на оспорване отдавна е било прекратено, вкл. при удължаването му с два месеца по чл. 140, ал. 1 АПК.

II. Допустима, но неоснователна, е и касационната жалба.

1. а. Нищожността на административните актове се свързва с извършени нарушения при тяхното издаване, които изключват възникването на целените от административния орган правни последици. Некомпетентността на органа, издател на акта, винаги води до нищожност, независимо до кой от видовете компетентност се отнася – материална (предметна), местна или компетентност по степен. В останалите случаи – на процесуални пороци в широкия смисъл и противоречие с материалния закон, преценката за действителността на административния акт е винаги конкретна и се обуславя от тежестта на порока, от който е засегнат.

б. За да обуслови нищожност, а не унищожаемост, противоречието на административния акт с процесуалния закон трябва да е приравнимо на липса на форма, респ. на волеизявление, а с материалния закон – да е дотолкова съществено, че да доведе до пълно отсъствие на предпоставките за издаване на акта, той да е изцяло лишен от законово основание или да е недопустимо издаването на акт със същото съдържание. Тези критерии за разграничение са възприети от теорията и съдебната практика.

2. Конкретната заповед не е засегната от толкова тежко и радикално несъответствие със закона.

а. Тя е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗУТ, при възприето наличие на условията по ал. 5 на текста, пораждащи правомощието служебно да се нареди изработването на проекта, т.е. на регламентирано от закона правно основание, и в дължимата форма за действителност по чл. 59, ал. 2 АПК вр. чл. 135, ал. 5 ЗУТ. Акт със съдържание като на оспорената заповед, чиято цел е привеждане на предназначението на имотите по действащия ПУП в съответствие с предвижданията на общия устройствен план (вж. чл. 103а, ал. 3 ЗУТ), е допустим от правопорядъка.

б. Не е налице нормативна пречка действащият ПУП – ПРЗ да бъде изменян само в някоя от съставните му части, ползващи се с предметна самостоятелност, каквото битие притежава застроителната част на устройствения план. Тъй като заповедта по чл. 135, ал. 5 ЗУТ е акт от предварителната фаза на производството по изменение на плана, проверката коя част от ПРЗ е подлежащата на промяна – регулацията или застрояването, както и съобразен ли е проектът с частта от действащия план, обект на изменение, е по законосъобразност и следва да бъде извършена в евентуално съдебно производство по оспорване на заключителния акт – по одобряване на изменението на ПУП.

3. Неоснователно е и възражението за нищожност на заповедта на основание чл. 177, ал. 2 АПК - поради противоречие с влязлото в сила решение по адм. дело № 650/2019 г. по описа на АС – Стара Загора.

Със съдебното решение е отменен акт на общинския съвет от 2019 г. за одобряване на ПРЗ на новообразувани имоти в парк „Бедечка“ в частта за имота на касатора, нареждащ промяна на границите му, а отмяната на ПЗ е функция от незаконосъобразността на промяната в регулацията.

Заповедта, предмет на настоящото производство, не е с идентично на отменения акт съдържание. Допуснатият до разработка проект на ПУП предвижда различна устройствена промяна, отнасяща се до предназначението на имота и изменение на плана само в частта за застрояването. Липсата на тъждество между разпоредителните части на двата административни акта изключва хипотезата на нищожност по чл. 177, ал. 2 АПК.

III. Изложеното мотивира касационната инстанция да остави в сила обжалваното решение и в двете му части – прекратителна (имаща характера на определение) и отхвърлителна, т.е. в неговата цялост.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение