Определение № 103 от 16.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 896/2022 г.

ВКСII гражданско отделение16.06.2022 г.докладчик Розинела Янчева

Диспозитив

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК определение № 63 от 21.03.2022 г. по ч. гр. д. № 896/2022 г., като намалява присъдените в полза на Б. И. В. разноски от 1 100 лв. на 489.17 лв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 63 от 21.03.2022 г., постановено по настоящото дело, ВКС, ІІ г. о. не е допуснал касационно обжалване на определение № 890 от 8.11.2021 г. по ч. гр. д. № 20211700500595/2021 г. на Окръжен съд – Перник и е осъдил жалбоподателката К. В. Е. да заплати на ответника по частната жалба Б. И. В. разноски за производството пред ВКС в размер на 1 100 лв. С молба вх. № 3632/20.04.2022 г. К. Е. е поискала настоящият съд да измени определението си № 63 от 21.03.2022 г. в частта на присъдените разноски, като намали същите от 1 100 лв. на 489.17 лв. (минималния размер съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). От насрещната страна не е постъпил отговор на искането. Настоящият съд намира молбата за допустима и основателна. Съгласно чл. 248 ГПК в 1-месечен срок от постановяването на необжалваем съдебен акт, какъвто е определение № 63 от 21.03.2022 г. по ч. гр. д. № 896/2022 г. на ВКС, ІІ г. о., съдът по искане на страните може да допълни или измени същия в частта му за разноските. Такова изменение може да бъде аргументирано и с възражение по 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая касационната инстанция не е допуснала до касационно обжалване определение, с което е потвърдено определение за прекратяване, поради недопустимост, на производството по предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост на недвижим имот. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 от наредбата, визирана по-горе, минималният размер на адвокатското възнаграждение за производства по частни жалби е 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл. 11 (200 лв., а при разглеждане на жалбата в открито заседание – 300 лв.). В случая размерът на цената на иска е данъчната оценка на имота (31 250.80 лв.) и визираната сума определя интереса на страната. Дължимото минимално възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7, във вр. с ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 489.17 лв. (1/3 от 1 467.52 лв.). Като съобрази правната и фактическа сложност на ч. гр. д. № 896/2022 г., настоящият съдебен състав намира, че следва да намали присъдените по него в полза на Б. В. разноски от 1 100 лв. на 489.17 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

4