Определение № 232 от 29.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1280/2009 г.

Производството е по писменото становище на адвокат П като процесуален представител на В. Б. Ф. от София, че не дължи внасянето на държавна такса, указано му по определението от 23. ХІ.2009г., с което е допуснато касационно обжалване на решението на СГС по гр.д. № 957/2008г. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че на основание чл.253 от ГПК следва да отмени определението си от 23. ХІ.2009г. в частта за внасянето от Ф. на 103.60лв. държавна такса за касационно обжалване на въззивното решение. Предвид предметът на спора – присъждане на обезщетение по чл.261 от ЗМРВ /отм./, както и по силата на разпоредбите на пар.1а от ДР на сега действащият ЗМВР, препращащ към разпоредбите на ЗДСл за неуредените в него въпроси по глави ХVІІІ /Прекратяване на служебното правоотношение/ и ХІХ /Обезщетения/, и на чл.126 от ЗДСл, според който не се събират държавни такси по производствата по спорове относно възникването, съществуването и прекратяването на служебни правоотношения, касаторът не дължи държавна такса за касационно обжалване. Посочените разпоредби са приложими в случая, тъй като са от процесуален характер. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,