Определение № 204 от 06.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1116/2014 г.

Производството е по чл. 225 – чл. 230 от ГПК от 1952 г. (отм.), във вр. с § 153 от ПЗР към ЗИД на ГПК от 1952 г. (обн. ДВ, бр. 124/1997 г.) и във вр. с § 2, ал. 14 от ПЗР на ГПК от 2007 г. Образувано е по подадена от С. И. С., Д. И. К., К. К. С., А. К. С. (С.), Т. А. Д. и К. А. Д., молба с вх. № 51/12.02.1996 г. (постъпила във ВКС с вх. № 2523/20.02.2014 г.) за преглед по реда на надзора на решение от 14.12.1995 г., допълнено с решение от 21.03.1996 г., постановени по гр. дело № 4553/1995 г. на Софийския градски съд (СГС), с които е обезсилено изцяло решение от 06.03.1995 г. по гр. дело № 912/1993 г. на Софийския районен съд (СРС) и е прекратено изцяло производството по делото. В молбата се сочат отменителните основания по чл. 207, букви „а”, „б” и „г” от ГПК от 1952 г. (отм.), като се излагат оплаквания и съображения за необоснованост и материалноправна незаконосъобразност на решението, както и че е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Срещу решението от 14.12.1995 г. молителите са подали и частна жалба с вх. № 618/18.01.1996 г. В нея се сочи, на първо място, че съдът не се е произнесъл по иска по чл. 108 от ЗС на молителите, което се поддържа и в тяхна молба от същата дата 18.01.1996 г. – за допълване на решението от 14.12.1995 г. По това искане СГС се е произнесъл с решението от 21.03.1996 г., с което е допълнено решението от 14.12.1995 г. В частната жалба също така се навеждат, същите като в молбата за преглед по реда на надзора, оплаквания и съображения, сочещи на отменителните основания по чл. 207, букви „а”, „б” и „г” от ГПК от 1952 г. (отм.). От горното е видно, че частната жалба е без предмет, а следователно – и процесуално недопустима. Тя е недопустима и поради това, че макар и с решението на второинстанционния съд да е прекратено производството по делото, това е станало след обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение, постановено по делото. Поради това, решението на СГС няма характера на прекратително определение (като например – такова, с което да е прекратено само второинстанционното производство пред СГС), което да подлежи на обжалване с частна жалба. По тези съображения частната жалба следва да се остави без разглеждане. В рамките на изтеклия на 07.05.2014 г., преклузивен едноседмичен срок по чл. 100, ал. 1, изр. 1 от ГПК (отм.) (чл. 129, ал. 2, изр. 1 от ГПК), предоставен на молителката А. К. С. (С.) при условията на чл. 100, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) (чл. 129, ал. 2, изр. 2 от ГПК), същата не е посочила по делото адрес, от който да бъде призовавана, поради което, на основание чл. 100, ал. 2, изр. 1 от ГПК (отм.) (чл. 129, ал. 3, изр. 1 от ГПК), във вр. с чл. 227, ал. 2 от ГПК (отм.), надзорното производство следва да се прекрати по отношение на тази молителка. Видно от служебно изготвената справка от ГД „ГРАО” от 09.05.2014 г., ответницата по молбата за преглед по реда на надзора Д.С. Я. е починала на 01.10.2009 г., като ответниците М. Г. Ч. (Я.) и А. Г. Я. са нейни дъщери. Последните две не са призовани за откритото съдебно заседание на 08.05.2014 г. от известния им по делото общ адрес. Освен това, по делото не е представено удостоверение за наследниците на починалата ответница и е възможно същата да има други наследници. При това положение, на основание чл. 182, ал. 1, б. „б” и чл. 183, ал. 2, изр. 1 от ГПК (отм.) (чл. 229, ал. 1, т. 2 и чл. 230, ал. 2, изр. 1 от ГПК), надзорното производство по делото следва да се спре, като на молителите, по отношение на които производството не се прекратява, следва да се дадат указания за посочване в шестмесечен срок на всички наследници на починалата ответница и техните адреси, и за представяне в същия срок на удостоверение за наследниците й. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение