Определение № 50015 от 13.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 924/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Н. Т., представляван от адв. М., срещу определение № 10070 от 10.02.2021г. по в.гр.д. № 5638/2019г. на САС, с което е оставено без уважение искането му за изменение и допълване на решение № 12315 от 13.11.2020г. по в.гр.д. № 5638/2019г. на САС, ГО, 10 състав в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно, тъй като единствените мотиви на въззивния съд за оставяне без уважение на искането му е, че молбата за изменение на иска е недопустима и с решението си е разпределил разноски съобразно доказаните такива и промененото съотношение на уважената и отхвърлената част на исковете. Твърди, че във въззивното решение липсва произнасяне изобщо по разноските на въззивника и не е ясно как са формирани посочените в решението суми за разноски, както и липсва произнасяне по първоинстанционното решение в частта, с която частният жалбоподател е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 11 228,92 лева. Ответникът ЗД „Бул инс“ АД не е представил отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частните жалби са подадени по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирани страни, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. С решение № 50148 от 28.02.2021г. по т.д. № 925/2021г. настоящият състав е отменил решение № 12315 от 13.11.2020г. по в.гр.д. № 5638/2019г. на САС, ГО, 10 състав в частта, с която е потвърдено решение № 4148 от 07.06.2019г. по гр.д. № 5469/2017г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. Н. Т. против ЗД „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени от настъпило на 12.05.2015г. ПТП за разликата над 60 000 лева до 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата; в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която Н. Н. Т. е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД разноски за първата инстанция за разликата над 6 218,53 лева до 11 228,92 лева, както и в частта, с която Н. Н. Т. е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД разноски за въззивната инстанция за разликата над 2680,16 лева до 4704,34 лева, като ЗД „Бул Инс” АД е осъден да заплати на Н. Н. Т. още 40 000 лева, представляващи допълнително обезщетение (над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част от решение № 12315 от 13.11.2020г. по в.гр.д. № 5638/2019г. на САС, ГО, 10 състав и решение № 4148 от 07.06.2019г. по гр.д. № 5469/2017г. на СГС) за неимуществени вреди от причинени телесни увреждания вследствие на ПТП от 12.05.2015г., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва, считано от 12.05.2015г. до окончателното плащане, както и сумата 12 618,57 лева, от които допълнителни разноски за първата инстанция в размер на 5388,95 лева, допълнителни разноски за втората инстанция в размер на 5496,29 лева, както и разноски за касационната инстанция в размер на 1733,33 лева. В останалата обжалвана част въззивното решение е оставено в сила. Настоящият състав намира, че частното производство следва да бъде прекратено поради липса на предмет на частната жалба. Определението по чл.248 ГПК няма самостоятелен характер и след отмяната на решението извършването на проверка за неговата правилност е безпредметно. В случая въпросът, свързан с отговорността за разноските, дължими за всички инстанции, е разрешен с постановеното по делото решение по чл.290 ГПК съобразно изхода на спора. Поради това подадената частна жалба срещу определение № 10070 от 10.02.2021г. по в.гр.д. № 5638/2019г. на САС към настоящия момент е без предмет, с оглед на което същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение