Решение № 300 от 21.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 213/2011 г.

Решение № 300 от 21.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 213/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационните жалби на Районен съд - Благоевград и Окръжен съд - Благоевград, срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр. д. № 1756/09 г. в частта, с която са уважени предявените срещу касаторите искове по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, след констатацията, че по материалноправния въпрос: отговаря ли съдът за вреди по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, когато осъдителната присъда е отменена по реда на инстанционния контрол и подсъдимият - оправдан от по-горната съдебна инстанция, въззивното решение противоречи на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК /по гр. д. № 5076/08 г., гр. д. № 640/10 г. на трето г. о. и по гр. д. № 3137/08 г. на четвърто г. о./. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност на въззивното решение, иска се отмяната му и постановяване на ново, с което исковете срещу касаторите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Ответниците по жалби В. М. и Областна дирекция на МВР - Б. не изразяват становище. Прокурорът намира, че жалбите са основателни - присъденото обезщетение е завишено по размер и следва да бъде намалено. ВКС на РБ, като разгледа жалбите, намира следното: С въззивното решение Областна дирекция на МВР - Б., Прокуратура на РБ и съдилищата - касатори са осъдени солидарно да заплатят на ищеца В. М. сумата от 4 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в престъпление, за което лицето е оправдано, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. Отговорността на ответниците е ангажирана солидарно за действията на първите двама по повдигане и поддържане на незаконното обвинение и за постановените от съдилищата-касатори по това обвинение при инстанционното разглеждане на делото осъдителни присъди, отменени от касационната инстанция, която е оправдала лицето. На въпроса, по който е допуснато обжалването, с цитираните решения на ВКС по чл. 290 от ГПК е отговорено, че съдът не носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, когато постановената осъдителна присъда е отменена по реда на инстанционния контрол от горестоящия съд, преди да е влязла в сила. Отговорността за вреди от незаконното обвинение по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ е на правозащитните органи, но не и на съда, тъй като за деянията, за които е повдигнато обвинението подсъдимият е оправдан. Съдът отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, когато влязлата в сила осъдителна присъда е отменена по реда на извънредните способи и лицето - оправдано по повдигнатото му обвинение. При този отговор на въпроса, даден с тълкувателна практика на ВКС, въззивното решение, с което съдилищата - касатори са осъдени да заплатят солидарно с други правозащитни органи обезщетение по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ е неправилно - незаконосъобразно. То следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което искът по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ да се отхвърли като неоснователен срещу РС и ОС - Благоевград, чиито осъдителни присъди срещу ищеца са отменени при инстанционно обжалване и лицето - оправдано по предявените му обвинения по чл. 325, ал. 2 и чл. 216, ал. 1 от НК. В останалата част, с която Прокуратурата и ОДМВР са осъдени да заплатят солидарно на ищеца 4000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в посочените престъпления, въззивното решение е влязло в сила с постановяване на определението на ВКС по чл. 288 от ГПК от 16.06.11 г., с което жалбите на ответниците АП и ОДМВР не са допуснати до разглеждане - чл. 296, т. 3 от ГПК. Поради изложеното и на осн. чл. 293 от ГПК, ВКС на РБ, трето г. о.