Решение № 424 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1531/2010 г.

Решение № 424 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1531/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 484 от 19.05.2011 г. по касационна жалба на Е. Г. Л. е допуснато касационно обжалване на решение № 708 от 2.06.2010 г. по гр. д. № 590/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 3386 от 16.11.2009 г. по гр. д. № 7769/2007 г. на Варненски РС и вместо това е уважен отрицателният установителен иск, предявен от К. Х. С., К. Д. П., Х. В. П., Д. В. П., че касаторът не е собственик на реална част с площ 333 кв. м. от имот 175 по КП на "А. мак" в землището на кв. В., [населено място]. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - § 4а от ЗСПЗЗ предвид приетото, че не е доказано предоставяне на правото на ползване и за необоснованост на извода, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и нормата на § 4а от ЗСПЗЗ не се установява в имота да има изградена постройка. Ответницата З. М. А. оспорва жалбата. Останалите ответници К. Х. С., К. Д. П., Х. В. П. и Д. В. П. оспорват касационната жалба, като излагат съображения, че не се установява предоставяне право на ползване, идентичност на имота по удостоверението за предоставено право на ползване и имота, за който е проведена процедура по изкупуване по § 4а от ЗСПЗЗ от праводателя на ответника И. М. С. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса за доказателственото значение на удостоверението за предоставяне право на ползване когато протокола на ИК на Г. не се съхранява в държавен архив, т. е. не е запазен. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Варненски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима По делото е установено следното: Ищците са наследници на В. С. А., починал на 29.01.1980 г. В това им качество им е признато правото на възстановяване на собствеността с решение № 852/16.01.2002 г. върху лозе от 1,699 дка, съставляващо имот 2506 по КП на "А. мак", в очертанията на който попада имот 175 по ПНИ с площ 503 кв. м., което доказва наличието на правен интерес от предявяване на иска. Ответникът е купил с н. а. № 78, т. III/05.12.2001 г. 600 кв. м. в идеална част от имот 175, целия с площ 720 кв. м., а по скица 770 кв. м., ведно със застроена в местото сезонна постройка на площ 35 кв. м. С н. а. № 73, т. ХХIV/1994 г. И. М. С. е признат за собственик на основание § 4а от ЗСПЗЗ на същия имот. Той е заявил с молба от 26.05.1992 г. искане да изплати земята, която му е предоставена за ползване, съставляваща имот 175, в която е посочил, че в имота има сграда - дървена барака и приземна тухлена стая с площ 12 + 8 кв. м. Декларирана е и втора сграда - сезонно жилище - един етаж с избено помещение под бетонова плоча. Имота е водоснабден и електрифициран. По преписката е представено у-ние № 1573/10.10.1966 г., издадено от ДЗС "К. ", което установява, че на И. М. С. е предоставено право на ползване на основание ПМС № 21/1963 г. върху место от един декар в землището на В., м. "Б. чешма" и лист, в който фигурират имена на лица, на които е предоставено право на ползване, но той е част от друг документ, който не се съхранява в общината и в Държавен архив. В този списък под № 17 фигурира И. М. С. Извършена е оценка на имота с протокол от 22.09.1993 г., към който е приложен листа със списъка, в който е отразено наличието на сезона постройка с разгърната застроена площ 85 кв. м. Определената окончателна цена на имота е внесена. И. М. С. е починал на 06.02.1998 г. и единствената му наследница К. И. И. прехвърля на Е. Г. Л. с договор за замяна, сключен с н. а. № 78, т. III/2001 г. процесния имот. В хода на производството, касаторът Е. Л. е прехвърлил същия имот на З. М., по отношение на която е прекратено производството с решението на РС. В тази част решението на РС не е било обжалвано и е влязло в сила. РС е отхвърлил предявения иск, като е приел, че е реализиран фактическия състав на трансформиране правото на ползване в право на собственост и ответникът е придобил по замяна процесния имот. С обжалваното решение на въззивният съд е прието, че ищците са доказали правото на собственост на праводателя си и предвид признатото право на възстановяване имат правен интерес да установят, че ответникът не е собственик. Искът е уважен, защото е прието, че правото на ползване може да се учреди само с административен акт, а удостоверението не е достатъчно, за да установи придобиването на правото на ползване. Прието е и, че не е доказано съществуването на постройките в имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е за доказателственото значение на удостоверението за предоставяне право на ползване когато протокола на ИК на Г. не се съхранява в държавен архив, т. е. не е запазен. Удостоверението за предоставено право на ползване, издадено от ДЗС "Д. К. " е официален свидетелствуващ документ. Правото на ползване се предоставя с решението на административния орган, посочен в нормативните актове, изброени в § 4 от ЗСПЗЗ. Решението е материализирано с протокола от заседанието, който също е официален свидетелствуващ документ. Когато е оспорен официален документ, в тежест на оспорващата го страна е да докаже оспорването. Обстоятелството обаче, че не се съхранява материалния носител в държавен архив, или в архива на органа, взел решението не е достатъчен, за да се приеме, че оспорването е успешно проведено. Тъй като ползващата се от решението страна няма задължението да го пази, а на нея й се издава само официален свидетелствуващ документ за предоставеното и право - удостоверение, то тя не е виновна за не съхраняването на решението. Затова пред нея е открита възможността с всички доказателства, включително и със свидетелски показания - чл. 165, ал. 1 от ГПК, да докаже че отразеното в оспореното удостоверение за ползване е истина. В случая в удостоверение № 1573 от 10.10.1966 г. е посочено, че на И. М. С. е предоставено право на ползване върху 1 дка в [населено място] м. "Б. чешма" при описани граници на основание ПМС № 21/1963 г. с решение на ИК на ОНС от 10.10.1966 г. Това удостоверение е оспорено досежно истинността му. От Държавен архив и общината е удостоверено, че този протокол не се съхранява, а е запазена само част от списък, изготвен от ДЗС "Д. К. ". В запазената част фигурира името на И. М. С. и посочване на селото и местността. При изготвяне на ПНИ имот 175 е индивидуализиран като имот, за който правото на ползване е предоставено на И. С. при съвпадане на някоя от границите. От свидетелските показания се установява, че към 1976 г. С. е ползвал имота, а към 1989 г. е градил сграда в имота. При тези доказателства, оспорването на официалното удостоверение не е доказано, защото се установява положителния факт на съществуване на решение за предоставяне на правото на ползване. Установено е и изграждането на сграда в имота още към 1989 г. с масивни тухлени основи и. дървено бунгало върху тях. Всички свидетели установяват, че към 1991 г. сграда в имота е съществувала. Наследодателят на праводателката на ответника е подал в срок молба за изкупуване на местото и определената най-висока цена е внесена в срок, Така правото на ползване се е трансформирало в право на собственост. Необоснован е изводът на въззивния съд, че щом не е запазен протокола за вземане на решение на ИК на Г. то удостоверение № 1573 от 10.10.1966г е неистинско и, че не са налице предпоставките за трансформиране право на ползване в право на собственост. Затова постановеното решение е неправилно и следва да се отмени, като вместо това предявеният отрицателен установителен иск следва да се отхвърли. Съобразно този резултат, на касатора следва да се присъдят деловодни разноски за всички инстанции в размер на 1155 лв. На З. М. А., съдът не присъжда разноски, тъй като по отношение на нея производството е прекратено от РС и решението в тази част с характера на определение е влязло в сила. Тя не е страна в касационното производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение