Определение № 60561 от 29.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3821/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. А., чрез адв. С. А., против въззивно решение № 195/03.08.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 172/2020 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което, като е потвърдено решение № 170/29.11.2019 г. по гр. д. № 352/2019 г. на Районен съд – Каварна, е отхвърлен предявения от жалбоподателката иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 6 750, 86 лв. по фактура № [ЕГН]/30.05.2019 г., представляваща стойността на потребена ел.енергия за периода 16.05.2017 г. - 15.05.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], [улица]. В изложението си жалбоподателката се позовава на основанията по чл.280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3-то ГПК и сочи, че са налице предпоставки за допускане на касационния контрол по въпросите: 1) за правото на доставчика на електроенергия едностранно да коригира сметката на потребителя за минал период, без да е установено виновно поведение на потребителя и без да е установен периода на неотчитане или неточно отчитане на ел.енергия, респ. без да е доказан размера на неотчетената ел.енергия; 2) налице ли е правно основание за корекция на сметка на потребителя, при констатирано неточно или неизправно измерване на потребена ел.енергия при липса на ред за извършване на проверка, който ред е част от основанието за корекция; 3) достатъчна гаранция ли е исковото производство за равенство на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители, при липса на специална регламентация на процедурата и начина на преизчисляване на ел. енергия поради грешки в отчитането; 4) кой закон е приложим при споровете между абонатите и енергийните дружества - специалният ЗЕ или общият закон - ЗЗД. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение - се обосновава с доводи за допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон и за необоснованост на съдебния акт. Ответникът по жалбата – „Енерго-Про Продажби“ АД, представляван от адв. Л. М., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е в договорни отношения с ответника като потребител на електроенергия. На 15.05.2018 г. е извършена проверка на средството за търговско измерване (СТИ) на доставяната в обекта на ищцата електроенергия, при която е съставен констативен протокол № 1104531/ 15.05.2018 г. Електромерът е демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ. При проверката е установено (констативен протокол № 851/13.05.2019 г. на БИМ), че отсъстват механични дефекти по кутията, клемите и клемния блок, електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.енергия. Посочено е, че при софтуерно четене е установена „външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия в тарифа ТЗ - 037186,1 кВТч, която не е визуализирана на дисплея“. Въз основа на данните от експертизата ответникът e извършил корекция на сметката за доставената в обекта на ищцата електроенергия за периода 16.05.2017 г. - 15.05.2018 г., за което е издадена фактура № [ЕГН]/30.05.2019 г. за сумата 6 750, 86 лв. със срок за плащане до 10.06.2019 г. Обсъждайки събраните по делото доказателства, както и заключението на назначената във въззивното производство съдебно-техническа експертиза, съдът е посочил, че в случая доставената енергия е измерена, като част от нея се е записвала в невизуализиран за отчет регистър ТЗ (трети тарифен регистър), поради което тази част не е отчитана като потребена. Отчетена е едва при проверката на 15.05.2018 г. Преминалата от захранващия кабел към абоната ел. енергия е измерена от СТИ и е записана в тарифните регистри на паметта, но част от нея не е отчетена за съответните периоди на фактуриране. В случая е налице метрологически изправно СТИ, но по начина, по който е установено, че е параметризирано, не се отчита правилно потребената от ищцата ел. енергия в период от време, започващ от неустановена дата на активиране на регистър ТЗ до демонтажа на СТИ. Вещото лице е констатирало, че в корекцията не е извършена по методиката на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ - 2013 г., а допълнително е начислено цялото количество ел. енергия, записано в невизуализирания трети регистър. В цитираната фактура от 30.05.2019 г. са приложени цени на технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител. Изчисленията по фактурата са верни, периодът на корекцията е 365 дни - максималната продължителност, съгласно чл.50 от ПИКЕЕ от 2013 г. Крайната дата 15.05.2018 г. е датата на проверката, при която е установеното натрупването на електроенергия в третия тарифен регистър, а началната дата 16.05.2017 г. е получена според продължителността на горния период. Началната дата на периода следва датата на монтажа на СТИ в обекта на ищцата - според установеното от вещото лице, СТИ е монтирано в обекта на 10.03.2015 г., като в протокола за монтаж са записани нулеви начални показания по тарифни регистри Т1 и Т2. Няма записани показания по регистри ТЗ и Т4. По делото е установено, че процесното СТИ не е програмирано от електроразпределителното дружество при монтажа му на 10.03.2015 г., а параметризацията му е извършена от производителя, като са зададени два активни тарифни регистъра - Т1 (нощна тарифа) и Т2 (дневна тарифа). Третият тарифен регистър (ТЗ) не съответства на тарифните зони, избрани от ищцата. Нито „ЕРП Север“ АД, нито ответното дружество, нито БИМ разполагат със софтуер, позволяващ манипулиране съдържанието на паметта на СТИ, като на същите производителят е предоставил единствено софтуер за четене на данните от паметта. Въззивният съд е приел, че спорното правоотношение е възникнало по време, когато ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г.) са отменени с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, с изключение на чл. 48 - чл. 51, които са действали към датата на проверката на СТИ - 15.05.2018 г. Въз основа на събраните по делото доказателства е счел, че претендираната за плащане сума по фактурата за периода 16.05.2017 г. - 15.05.2018 г. не касае проведена по реда на чл. 48 - 50 ПИКЕЕ (отм.) корекционна процедура, тъй като настоящият случай не попада в нито една от хипотезите, визирани в неотменените разпоредби. Последните не предвиждат извършване на корекция на сметката на потребителя при неотчитане на действително потребено количество електрическа енергия, вследствие записването му в невизуализиран на дисплея на СТИ тарифен регистър. Не е налице и хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ -2013 г., относима за несъответствие при дистанционно отчитане, каквото в случая не е било правено. Ответното дружество директно е начислило потребеното, но неотчетено количество електрическа енергия. С позоваване на установената практика на ВКС е направен извод, че при липсата на действаща специална подзаконова уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за процесния период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребеното, приложими са нормите на ЗЗД, респ. чл.183 ЗЗД, според който купувачът има задължение да плати цената на доставената стока. Когато е доставено определено количество ел.енергия, но по грешка то е отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Прието е още, че когато потребителят неправомерно въздейства върху средството за техническо измерване, той дължи да заплати реално потребената електронерегия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер. Извършеното в случая софтуерно въздействие върху СТИ, при което част от действително потребената електроенергия не е отчетена и заплатена, има за последица ангажиране на отговорността на потребителя по реда на чл. 183 ЗЗД. Ответникът е доказал неправомерното софтуерно вмешателство след монтажа на електромера в обекта, в резултат на което доставената електроенергия по тарифа Т3 не е отчетена и заплатена от ищцата. Това вмешателство е свързано с противоправно виновно поведение на ищцата. То съставлява човешка намеса в паметта на електромера и единствената възможна причина за осъществяването му е поведението на ищцата – купувач, като се има предвид, че ответникът и електроразпределителното дружество не разполагат с такъв софтуер, а и реализираната цел (скриване и неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия) ползва само купувача. Действително няма данни в кой период от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия, но това е без значение, тъй като остойностяването е по цени за технологични разходи, които са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа. В заключение е направен извод, че ищцата дължи плащане на сумата 6 750, 86 лв., представляваща стойността на доставената й електроенергия в посочения обем и за претендирания период. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на намира, че поставените от жалбоподателката въпроси са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция, но те не са разрешени в противоречие с установената трайна практика на Върховния касационен съд (вж. - реш.№150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г., III г.о., реш. №124/18.06.2019 г. по гр.д.№ 2991/2018 г., III г.о., реш. № 21/01.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г., I г.о., реш. № 160/ 31.12.2020 г. по гр.д. № 1174/2020 г., ІV г.о., реш. по гр. д. № 169/2020 г., ІV г.о., реш. № 107/26.11.2020 г. по гр.д. № 1096/2020 г., ІІІ г.о., реш. по гр. д. № 1553/2020 г., ІV г.о., реш. по гр.д. № 4124/2019 г., ІІІ г.о., реш. № 216/13.01.2021 по гр. д. № 989/2020 г., ІV г.о., реш. № 47/09.03.21 по гр.д. № 2299/2020 г., ІІІ г.о., реш. № 78/05.05.2021 г. по гр. д. № 2541/2020 г., ІІІ г.о. на ВКС и др.). Въззивният съд е съобразил приетото в тази съдебна практика, че купувачът дължи цената на действително потребената от него електроенергия, като при липса на особени правила за установяване на действителния размер, той може да бъде установен пред съда с всички допустими по ГПК доказателствени средства (в т. ч. обстоятелството, че преди монтажа електромерът не е ползван от друг потребител). За дължимостта на цената е без значение, каква е причината за неотчитането на действителния обем на потреблението. Причината за неотчитането има значение единствено за дължимостта на лихви преди поканата за плащане (ако причината е в поведението на потребителя, той дължи лихва от деня на потреблението, а ако причината не е у него, той дължи лихва от поканата за плащане). Неправилно въззивният съд е приел, че е доказано, кой е източникът на неправомерно въздействие върху електромера, но в случая това е без значение на правилността на решението. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия. Дружеството снабдител може да преизчислява сметките, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена, и в периода, през който са били отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г. с изключение на чл. 48 - чл.51, и дори да липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за случаи на неотчитане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване (СТИ) при крайния клиент за минал период. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Извън това следва да се посочи, че ищцата е задължена от ответника да плати стойността на измерената в невизуализирания регистър електроенергия с издаването на фактурата, което е осъществено при действието на чл. 55 ПИКЕЕ – обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г. (разпоредбата предвижда възможност при установяване на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, електроразпределителното предприятие да начисли измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Начисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49). В случая липсва констативен протокол, съставен по предвиден за това ред (към датата на проверката не е имало такъв), но фактът на измерена в невизуализирания регистър електроенергия е установен с метрологична проверка от оторизиран орган (БИМ) и по общия исков ред, което е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание по чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ (ДВ бр. 35/2019) за начисляване на доставената в обекта на ищцата електроенергия, измерена в невизуализирания регистър, респ. за начисляване на задължение в тежест на потребителя да заплати нейната стойност. Предвид изложеното, поддържаните предпоставки по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК за селектиране на жалбата не са налице. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение – също не се установява. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, жалбоподателката не сочи никакви допълнителни аргументи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от пряко от съдържанието му. А по формулираните правни въпроси обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен, тъй като въпросите не са разрешени в противоречие с установената съдебна практика на ВКС. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение