Решение № 8584 от 11.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1187/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) против решение № 23148/12.11.2024 г. по адм. дела № 7901/2024 г. на Административен съд – София град. В касационната жалба и писмени бележки по делото са изложени подробни доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Х. С. П., чрез процесуален представител, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска решението да бъде оставено в сила. Претендира сторените в производството разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага първоинстанционното решение да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховен административен съд, в състав на Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред първата инстанция е започнало по жалба на Х. П. против решение № КВПС-01-33/2023 от 25.06.2024 г. на КЗЛД, с което Комисията се е произнесла по подаден пред нея сигнал с УИН WB2311280001 по реда на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН). Сигналът е подаден като "жалба" от Х. П., регистрирана в КЛЗД с вх. № ППН-01-1043/27.11.2023 г., като впоследствие е регистриран в дирекция „Канал за външно подаване на сигнали“ с рег. № КВПС-01-33/27.11.2023 г. и е получил УИН WB2311280001. В първоначалната жалба се съдържат твърдения за подадени от П. сигнали за вредни за здравето условия на труд, за нерегламентирани условия на производство на радиофармацевтици и за данни за вероятна злоупотреба с публични средства, включително за публично оповестяване на нарушения чрез публикувана статия от журналист във в. „Капитал“. В резултат на тези сигнали твърди, че срещу нея са предприети ответни действия по смисъла на ЗЗЛПСОИН, изразяващи се прекратяване на трудовото правоотношение в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Затова поискала от КЗЛД да бъде предоставена защита по реда на ЗЗЛПСПОСН, да бъдат предприети коригиращи мерки от компетентните органи по чл. 20, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН, за които последните бъдат сезирани от КЗЛД. Поискала е да бъдат предоставени мерки за подкрепа, съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗЛПСПОИН. Така подадената жалба е оформена като сигнал по образец в дирекция „Канал за външно подаване на сигнали“ с УИН WB2311280001, като във формуляра е отбелязано, че нарушението е свързано с нарушения на посочените в приложението към закона актове на Европейския съюз в областта на радиационната защита и ядрената безопасност и нарушения на българското законодателство в областта на трудовото законодателство. В раздел III, графа 4 от формуляра подробно са описани приложени доказателства (посочени също така и в самата жалба пред КЗЛД). В допълнение към сигнала (с рег. № КВПС-01-33#4/19.12.2023 г.), Х. П. е поискала ответните действия срещу нея да бъдат считани за недействителни, да бъдат преустановени предприетите срещу нея ответни действия и да бъде възстановена на работа, както и да бъде обезщетена от УМБАЛ „Александровска“ за претърпените от нея имуществени вреди. В хода на производството по сигнала, КЗЛД е изпратила писма за извършване на проверка и предприемане на необходимите действия до Министерство на здравеопазването (препратено впоследствие до Изпълнителна агенция по лекарствата), Агенция за ядрено регулиране, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. В отговор ИАЛ уведомява, че е извършена проверка, при която са констатирани несъответствия в производството на радиофармацевтици с изискванията на Guidance on validation and qualification of process and operatiоns involving small scape preparation on pharmaceuticals, както и неправилно функционираща климатична система, като е уточнено, че установяване на високорисковата среда за здравето на работещите не е от компетентността на ИАЛ. АЯР информира, че в подадения сигнал не е налице информация за нарушение на българското законодателство в областта на радиационната защита и ядрената безопасност, поради което не е необходимо предприемане на последващи действия по смисъла на ЗЗЛПСПОИН. ИАГИТ уведомява, че са констатирани нарушения на трудовото законодателство, като за тяхното отстраняване са дадени предписания на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. След получените отговори от институциите, на основание чл. 25 от ЗЗЛПСПОИН, е изготвен доклад до КЗЛД, в който са отразени резултатите от проверката и е направено предложение за прекратяване на същата, предвид обстоятелството, че са предприети конкретни мерки с цел преустановяване на констатираното нарушение. С Решение № КВПС-01-33/2023 от 25.06.2024 г. по сигнал с УИН WB2311280001 от Х. П. на основание чл. 25, ал.1, т. 5, б.“в“ от ЗЗЛПСПОСН, КЗЛД прекратява проверката поради предприемане на конкретни мерки с цел преустановяване на констатираното нарушение. По отношение на прекратяването на трудовото правоотношение, в административния акт е посочено, че лицето може да защити личните си права и интереси срещу работодателя съгласно специалните производства по реда на Кодекса на труда. При така изложената фактическа обстановка съдът е приел, че Решение № КВПС-01-33/2023 от 25.06.2024 г. на КЗЛД е издадено при нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона, доколкото в производството пред КЗЛД не е взето предвид оплакването на сигнализиращото лице за предприетите ответни действия срещу него в резултат на публично изнесената информация във вестник Капитал на 02.08.2023 г., както и за правото му на защита от тази дата съгласно разпоредбите ЗЗЛПСПОИН. Съдът е приел също така, че в нарушение на материалния закон КЗЛД е прекратила производството без да е постигната целта на закона, а именно да бъдат защитени лицата, които публично оповестяват информация. Настоящата инстанция счита, че така постановеното съдебно решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно от документите по делото, съдът е постановил своето решение без да е изискал цялата административна преписка. В раздел III, графа 4 „Опис на приложените доказателства“ от формуляра за регистриране на сигнал, както и в самата жалба от Х. П., регистрирана в КЛЗД с вх. № ППН-01-1043/27.11.2023 г., впоследствие регистрирана в дирекция „Канал за външно подаване на сигнали“ с рег. № КВПС-01-33/27.11.2023 г. са посочени всички представени от лицето доказателства. Сред тях са сигнали до изпълнителния директор на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, до министъра на здравеоопазването, както и статия във вестник „Капитал“ написана от друго лице по твърдения на Х. П. (достъп до която няма в интернет пространството), която се явява и твърдяното публично оповестяване на информация за нарушение. Сред описаните доказателства е и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за което се твърди, че е предприетото ответно действие срещу лицето, подало сигнала. От изложеното следва, че в нарушение на чл. 152, ал. 2 от АПК, административната преписка не е представена в цялост, а съдът не е изпълнил задължението си да я изиска с цел изясняване на фактическата обстановка по случая, предвид обхвата на предмета на съдебната проверка, очертан в чл. 168, ал. 1 от АПК. В резултат на този пропуск АССГ е формирал и необосновани изводи, тъй като не е изяснил в пълнота всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора. Освен това съдът не е изследвал и въпроса относно причинно-следствената връзка между оповестяването на информацията и ответното действие срещу Х. П., изразяващо се в прекратяване на трудово правоотношение. Съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН в случай на съдебен или административноправен процес, в който лице по чл. 5 твърди, че е било обект на ответни действия по чл. 33, и че тези действия са реакция на подаден сигнал или публично оповестяване на информация, лицето, което е предприело увреждащата мярка, следва да докаже, че предприетите ответни действия не са били свързани по никакъв начин с подадения сигнал или публичното оповестяване. Не се смята, че ответното действие е извършено като реакция на подаден от лицето сигнал или публично оповестена информация, когато от преценката на всички обстоятелства може да се направи обоснован извод, че е налице правно основание за прилагането на мярката. По съображение 44 от Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (OB, L 305/17 от 26 ноември 2019 г.), изменена с Регламент (ЕС) 2020/1503 на Европейския парламент и на Съвета от 7 октомври 2020 г. относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране на предприятията и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1129 и на Директива (ЕС) 2019/1937 (OB, L 347/1, 20 октомври 2020 г.), чиито изисквания се въвеждат със ЗЗЛПСПОИН, съгласно параграф 2 от същия, следва да има тясна причинно-следствена връзка между сигнала и неблагоприятното третиране, на което пряко или непряко е подложено сигнализиращото лице, за да може това неблагоприятно третиране да се счита за ответно действие с цел отмъщение и в резултат на това сигнализиращото лице да може да се ползва от правна защита в това отношение. Ефективната защита на сигнализиращите лица като средство за по-ефективното прилагане на правото на Съюза изисква широко определение за ответни действия с цел отмъщение, което да обхваща всяко действие или бездействие, която е възникнало в работен контекст и което им вреди, като директивата следва да не възпрепятства работодателите да вземат решения, свързани със заетостта, които не са предизвикани от подаването на сигнал или публичното оповестяване. Горното води до извод, че ответното действие следва да е в резултат на подаден сигнал или публично оповестена информация за нарушение, като причинно-следствената връзка подлежи на доказване при съдебен процес. Наличието на такава е задължително условие за да бъде предоставена защита по ЗЗЛПСПОИН. Както бе посочено по-горе, съдът не е изследвал тези обстоятелства, в резултат на което остава неизяснен въпросът за наличие или липса на изискуемата причинно-следсвена връзка между оповестената информация за нарушение и ответното действие по процесния случай. Предвид изложеното по-горе, Административен съд София-град е формирал необоснован извод, че срещу Х. П. е предприето ответно действие по смисъла на ЗЗЛПСПОИН, изразяващо се в прекратяване на служебното правоотношение, без да е установил по безспорен начин, че е налице такова прекратяване и то като ответна реакция на конкретни действия от страна на сигналоподателката. Неизяснено остава по делото и обстоятелството, свързано с данни за друго съдебно производство между същите страни. Видно от доказателствата по делото, с писмо рег. № КВПС-01-33#17/01.04.2024 г. (л. 50 по делото), до Административен съд –София-град е изпратена жалба от Х. П. срещу мълчалив отказ за предприемане на коригиращи мерки по пр. № ППН-01-1-43/2023 г. При постановяване на оспореното решение съдът не е изследвал въпроса за друго съдебно производство с идентичност на предмета и страните, за каквото има данни по адм.д.№ 3416/ 2024 г. по описа на АССГ, както и дали същото е приключило с влязъл в сила акт. По този начин в нарушение на съдопроизводстведствените правила АССГ се произнесъл, без да е извършил проверка за наличието на предпоставки за допустимостта на жалбата на Х. П., предвидени в чл. 159, т. 6 и т. 7 от АПК. Отделно от това, неизяснен е останал предметът на делото. Видно от подадената жалба от Х. П. с вх. № ППН-01-1043/27.11.2023 г. (впоследствие регистрирана в дирекция „Канал за външно подаване на сигнали“ с рег. № КВПС-01-33/27.11.2023 г.) от КЗЛД е поискано да бъде предоставена защита по реда на ЗЗЛПСПОИН, да бъдат предприети коригиращи мерки от компетентните органи по чл. 20, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН, за които последните да бъдат сезирани от КЗЛД, както и да бъдат предоставени мерки за подкрепа, съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗЛПСПОИН. Допълнително с уточнение с рег. № КВПС-01-33#4/19.12.2023 г. е поискала ответните действия срещу нея да бъдат считани за недействителни, да бъдат преустановени предприетите срещу нея ответни действия и да бъде възстановена на работа, както и да бъде обезщетена от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД за претърпените от нея имуществени вреди. В Решение № КВПС-01-33/2023 от 25.06.2024 г., предвид правомощията си по чл. 25, КЗЛД се е произнесла единствено по чл. 25, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗЗЛПСПОИН, като прекратява проверката поради предприемане на конкретни мерки с цел преустановяване на констатираното нарушение. Липсва произнасяне от страна на КЗЛД по чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛПСПОИН по искането за предприемане на мерки за защита на лицето, подало сигнала. Горното води до извод, че е налице неяснота по отношение на предмета на търсената от Х. П. съдебна защита – дали се оспорва прекратяването на проверката от КЗЛД по чл. 25, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗЗЛПСПОИН или мълчалив отказ на КЗЛД по чл. 25, ал. 1, т. 4 по направените искания. В тази връзка, съдът е трябвало да даде указания с цел изясняване предмета на спора, с оглед принципа на служебното начало, залегнал в чл. 9, ал. 4 от АПК за осъществяване процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – предмет на производството, включително като укаже на жалбоподателя пред първата инстанция да уточни своята претенция. Като не е сторил това, АССГ е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващо касационно основание за отмяна на постановеното решение по чл. 209, т. 3, предл. второ от АПК. Посочените пороци на първоинстанционния акт са такива, че не могат да бъдат отстранени в настоящото производство, предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство по чл. 220 от АПК, поради което обжалваното решение подлежи на отмяна, а делото на връщане по реда на чл. 222, ал. 2 АПК. При новото разглеждане съдът следва да определи предмета на спора, допустимостта на жалбата, петитума в жалбата до съда, да изиска цялата административна преписка с цел да изясни фактите по случая, съобразно изложените по-горе мотиви. Предвид изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, по претендираните разноски за настоящата инстанция произнасяне дължи първоинстанционният съд при новото разглеждане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,