Определение № 1224 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 693/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал.1, т.1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Максиммо инвест“ ООД, подадена чрез пълномощник - адв. С. Станев против протоколно определение № 11244 от 13.10.2025 г., постановено по адм. дело № 388/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което жалбата на настоящия частен жалбоподател е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т.3 във вр. с чл. 236 АПК. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците в срока по чл. 232 АПК не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от лице с правен интерес от обжалването, а разгледана по същество за основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното протоколно определение Административен съд гр.Варна оставя без разглеждане, на основание чл. 159, т.4 АПК, жалбата на „Максиммо инвест“ ООД против решение 7-37 по протокол № 7/26.11.2024 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № 1691/20.05.2024 г. на кмета на Община Варна, с което за [ПИ] и [ПИ], попадащи в трасето на временен път, предвиден със заповед № 1865/06.07.2021 г. е определено годишно обезщетение в размер на 164 лева и еднократно обезщетение за подобрения от 480 лева и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът приема, че подадената от дружеството жалба се явява недопустима като подадена при отпаднал правен интерес, предвид представения по делото [нотариален акт], дело № [номер] от 26.06.2025 г., от който се установява прехвърляне собствеността върху [ПИ] и обединения с него [ПИ] от „Максиммо инвест“ ООД на Т. Г. А. и А. С. А., като двата обединени имота образуват прехвърления [ПИ]. Посочва, че правото на оспорване в това производство е гарантирано по силата на чл. 215, ал. 2 от ЗУТ, в който изрично са определени страните, които следва да участват при обжалване на решения на комисията по чл. 210, ал. 3 от ЗУТ, а именно общината и заинтересованите страни. Сочи, че всички материалноправни закони, уреждащи производства във връзка със засягане или промени върху недвижими имоти, като ЗУТ, ЗКИР, недвусмислено обвързват правния интерес от оспорване на издадените в тези производства актове с правото на собственост. Посочва, че възникващата във връзка с правото на собственост активна процесуална легитимация е специална и е функция единствено на собствеността на имота, поради което случая не може да намери приложение общата разпоредба на чл.226 от ГПК за правоприемство в процеса, тъй като там се прехвърля самото спорно право. Съдът констатира, че след като установеното прехвърляне на собствеността върху [ПИ] и обединеният с него [ПИ] е станало на 26.06.2025 г. от „Максиммо инвест“ ООД на Т. Г. А. и А. С. А., издаденото и оспорено в първоинстанционното производство решение вече не засяга правната сфера на оспорващото дружество „Максиммо инвест“ ООД, респективно – същото вече няма правен интерес от оспорването му. Приема, че дружеството не е адресат на оспорвания административен акт, който обвързва правото на обезщетение с поземления имот, респективно – с неговата собственост, поради което дружеството няма активна процесуална легитимация на жалбоподател. Приема, че определеното за изплащане обезщетение поради засягане на имота от временния път, и неговият размер, вече по никакъв начин не засяга интересите на „Максиммо инвест“ ООД, тъй като обезщетението следва да бъде изплатено на новите собственици на засегнатия имот, а последните са надлежно уведомени за воденото производство, като са им връчени оспорения акт и съдебни книжа и в дадения на лицата срок, същите не са оспорили процесното решение и не са изразили воля за поддържане на подадената жалба. По тези съображения съдът приема, че жалбата е недопустима и прекратява производството по делото. Обжалваното определение е неправилно. Безспорно по делото е, че с нотариален акт за покупко-продажба на [имот номер], [заличен текст], дело № 521/2022 г. „Максиммо инвест“ ООД е собственик на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр.Варна с площ от 1442.00 кв.м. Обжалваното решение 7-37 по протокол № 7 на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № 1691/20.05.2024 г. на кмета на Община Варна е взето на проведено на 26.11.2024 г. заседание на комисията. С решението се определя годишно обезщетение в размер на 164 лева и еднократно обезщетение за подобрения от 480 лева за отнемане на 104 [жк], попадащи в трасето на временен път, предвиден със заповед № 1865/06.07.2021 г. По време обаче на процедиране на преписката, преди вземане на решение 7-37 по протокол № 7/26.11.2024 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ, ПИ с [идентификатор] е разделен на два имота с идентификатори [номера], като с [нотариален акт], [заличен текст] „Максиммо инвест“ ООД продава ПИ с [идентификатор] на П. М. В.. Неправилно съдът приема, че „Максиммо инвест“ ООД няма активна процесуална легитимация на жалбоподател, предвид прехвърлянето на собствеността и върху [ПИ] и обединеният с него [ПИ] (маломерен, създаден с искане от 03.2025 г.), станало на 26.06.2025 г. от дружеството на Т. Г. А. и А. С. А.. Първоинстанционният съд не е отчел факта, че правният интерес се преценява към момента на подаване на жалбата. „Максиммо инвест“ ООД продава имот с [идентификатор] (част от стар [имот номер]) в хода на съдебния процес, но запазва правния си интерес да обжалва решението на комисията по чл. 210 ЗУТ, тъй като качеството му на страна в производството се определя към момента на издаване на административния акт. В този смисъл макар и по друг повод е определение № 458/11.1.2013г. по АД 4317/2012г. по описа на ВАС. Актът засяга права и законни интереси на оспорващото лице като адресат на акта и страна в производството по издаването му – в качеството му на собственик на вече част от бивш [имот номер], засегнат от прокарването на временния път, за който е определен размер както на годишно обезщетение, така и на еднократно обезщетение за подобрения. Съгласно чл. 226, ал.1 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено, делото продължава между първоначалните страни. Тъй като решенията на комисиите по чл. 210 ЗУТ касаят определяне на пазарна стойност на обезщетения за сервитути или право на преминаване, обезщетяването възниква към момента на засягане на собствеността, поради което първоначалния собственик има интерес да оспори размера на определеното обезщетение, което с още по-голяма сила важи за периода, в който е бил носител на правото. Следователно неправилно първоинстанционният съд приема, че липсва положителна процесуална предпоставка по възникване право на съдебно оспорване – правен интерес (чл. 159, т.4 АПК) на „Максиммо инвест“ ООД, обуславящо недопустимост на съдебното производство. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на процесуалните действия. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,