Определение № 67 от 26.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 55/2011 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на Х. Ц. Ц.,[населено място] срещу определение № 272/25.10.2010г. по ч.гр.д.№ 539/10г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против разпореждане за незабавно изпълнение № 3218/20.05.2010г. по ч.гр.д.№ 1205/10г. на Хасковския районен съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., при проверка на редовността на подадената частна жалба, констатира, че същата е недопустима. Обжалваното въззивно определение не е категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по частни жалба срещу разпореждания за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена, въз основа на документ по чл.417 ГПК не попадат в хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. Същите не са преграждащи развитието на заповедното производство и с тях не се разрешава по същество заповедното или друго отделно производство. Въззивното определение, постановено по реда на чл.419, ал.1 вр. чл.418 ГПК, е влязло в сила от датата на постановяването му. Посочването в диспозитива му, че подлежи на обжалване пред ВКС не създава висящност на касационното производство. С настоящото определение ВКС само констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, поради което същото е окончателно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд