Определение № 456 от 27.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2915/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. Р. И., чрез адв. М. Д., срещу определение № 402 от 23.07.2020 г. по гр. д. № 232/2020 г. на Апелативен съд – Варна (АС-Варна). С последното е: 1/ прекратено производството по гр. д. № 232/2020 г. на АС - Варна в частта му, в която същото е образувано по насрещна въззивна жалба на жалбоподателя, вх. № 2967/28.01.2020 г. по регистъра на Окръжен съд – Варна (изпратена по пощата на 24.01.2020г. и допълнена с молба вх. № 5786/19.02.2020 г. на окръжния съд) и 2/ спряно производството по същото дело в останалата му част – по подадените от страните по спора въззивни жалби против първоинстанционното решение, както и по частната жалба на ищеца против определението на Окръжен съд – Варна по чл. 248 ГПК, до влизане в сила на определението в прекратителната му част. Жалбоподателят счита атакуваното определение за нищожно, а при условията на евентуалност поддържа неговата недопустимост и неправилност, като иска постановяване на правен резултат съобразно тежестта на порока – прогласяване нищожността на съдебния акт, евентуално обезсилването му или неговата отмяна. Ответникът по частна жалба не е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения. За да постанови обжалвания резултат апелативният съд е установил, че липсва правен интерес от подадената от Х. Р. И. насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Обоснован е довод, че по същото дело ищецът – въззивник е подал в срок самостоятелна въззивна жалба, обжалвайки същата част от първоинстанционния съдебен акт. Съдът е приел, че съобразно извършеното прекратяване на делото в посочената му част предмет на въззивна проверка остават подадените в срок от всяка от страните въззивни жалби против решението на първостепенния съд, както и частната жалба на ищеца срещу определението на последния съд (Окръжен съд – Варна), постановено по реда на чл. 248 ГПК. С оглед яснота по предмета на въззивното производство и стабилизиране на така поставения резултат, съставът на АС – Варна е спрял производството пред себе си до влизане в сила на прекратилното определение. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от членовете на състава, участвали в разглеждане на делото, като има съдържание на мотивите и диспозитива, изразяващо ясно правораздавателната воля на състава. Затова следва да се приеме, че е валиден съдебен акт. Определението е и процесуално допустимо, като произнесено и постановено при редовно учреден исков процес и надлежно сезиране на втората инстанция с редовни въззивни жалби от страните по спора, респ. редовна частна жалба на ищеца срещу произнасянето на първостепенния съд по реда на чл. 248 ГПК. Атакуваното определение е и правилен съдебен акт. Предвидената в чл. 263, ал. 2 ГПК процесуална възможност необжалвалата страна да подаде насрещна жалба в определения срок има за цел да се обезпечи правото й с оглед процесуалното поведение на другата обжалваща страна да обжалва решението, макар и в обусловеност на насрещната й жалба от разглеждането на въззивната жалба на другата страна (тя е първоначалната, сезираща жалба). Затова насрещната въззивна жалба може да бъде подадена, когато въззивното производство е било открито с подаване от другата страна на въззивна жалба в рамките на срока за отговор на последната. С института на насрещната въззивна жалба на страната е предоставена допълнителна възможност да упражни правото си на въззивно обжалване, ако тя е пропуснала срока за това или подадената от нея въззивна жалба е върната като нередовна, респ. оттеглена. Насрещната въззивна жалба е същата като първоначалната. Единствената разлика между първоначалната и насрещната въззивна жалба е, че първоначалната може да бъде подадена в срока за обжалване, а насрещната - в срока за отговор. В настоящия случай частният жалбоподател е подал първоначална въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в неизгодната за него част - частта, с която е отхвърлен искът му с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен против Прокуратура на РБ за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение за разликата над 10 000 лв. до 80 000 лв., а Прокуратурата е подала въззивна жалба срещу това решение в осъдителната му част – за присъдените обезщетения на неимуществени и имуществени вреди, вкл. и разноските. Така въззивното производство е открито по двете първоначални жалби на страните. Негов предмет е и частната жалба на ищеца срещу определението на окръжния съд по реда на чл. 248 ГПК. Подадената от частния жалбоподател насрещна въззивна жалба е със същия предмет като първоначалната (сезираща) негова жалба и затова се явява недопустима, поради липса на правен интерес. Като е достигнал до извод за процесуална недопустимост на производството по подадената от ищеца насрещна въззивна жалба на визираното основание апелативният съд е постановил правилно и законосъобразно определение в прекратителната му част, което следва да се потвърди. Съответна на процесуалния закон е и преценката на въззивния съд да спре производството пред себе си докато не се внесе яснота по предмета на въззивната проверка чрез стабилизиране на неговото произнасяне с прекратяване на делото в посочената му по - горе част. Разрешаването на материалноправния спор от втората инстанция като съд по съществото му изисква и предпоставя упражняване на правомощията по чл. 269 ГПК при ясно и безспорно очертан обхват (предели) на въззивното обжалване. Ето защо и в тази част атакуваното определение е правилно, поради което следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, III г. о.