Определение № 60305 от 08.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1397/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. В. М. в качеството му на синдик на „Тотем-1“ ООД /н./ срещу определение № 100629/23.11.2020 г. по в. ч. т. д. № 211/2020 г. на Апелативен съд Бургас, с което е отменено определение № 260 007/11.08.2020 г. на Окръжен съд Бургас по т. д. № 159/2016 г. за отмяна на разрешение по чл. 638, ал. 3 ТЗ за продължаване изпълнението по изп. дело № 20168010400019 на ЧСИ рег. № 801 КЧСИ, предприето спрямо недвижим имот с идентификатор 51500.505.143, ведно с построения в него хотелски комплекс „Хотел Роял Централ“, находящ се в [населено място], к.к. „Слънчев бряг 1“. Жалбоподателят прави оплакване за недопустимост и нищожност на атакуваното определение, тъй като при постановяването му въззивният съд не е съобразил, че определенията по чл. 638, ал. 3 ТЗ не подлежат на обжалване съобразно задължителните постановки на т. 6 от ТР № 1/03.12.2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС. Претендира прогласяването му за нищожно или обезсилването му. Ответникът „ИНВЕСТБАНК“ АД оспорва жалбата като недопустима с твърдения, че същата не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 3 ГПК. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но е недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване акт. Доводите на ответника срещу частната жалба следва да бъдат споделени. Разпоредбата на чл. 613а ТЗ ясно посочва кои актове на окръжните съдилища, постановени в производство по несъстоятелност, подлежат на касационен контрол. Определенията по чл. 638, ал. 3 ТЗ не са сред тях. Действително, по повод обжалваемостта на последните е постановено ТР № 1/03.12.2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, с което по задължителен начин е разяснена принципната невъзможност по отношение на тези определения да бъде осъществяван инстанционен контрол, с оглед на което постановеният от Апелативен съд Бургас акт би бил порочен. Това обстоятелство обаче не би могло да бъде проконтролирано, предвид забраната на чл. 613а ТЗ да бъде осъществен касационен контрол по отношение на постановения от него акт. Извод за необжалваемост на постановеното определение се налага и в случай, че то бъде преценявано като контролиращо акт по чл. 642 ТЗ на окръжния съд. Поради недопустимост на подадената частна жалба същата следва да бъде оставена без разглеждане. При изхода на спора на ответника се дължат разноски, а масата на несъстоятелността следва да бъде задължена с такса за подадената частна жалба. По изложените мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС