Определение № 8615 от 03.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8586/2025 г.

Производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. С. С., приподписана от адвокат К. Богданова, против определение № 3621 от 29.07.2025 г. по адм. дело № 1562/2025 г. на Административен съд Благоевград, с което е оставено без уважение нейно искане за спиране изпълнението на решение № 1040-01-854/07.07.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Благоевград. Частната жалбоподателка изразява несъгласие с атакувания съдебен акт и иска отмяната му, като поддържа искането да се спре допуснатото по силата на чл. 118а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) предварително изпълнение на оспореното решение. Ответникът - директор на ТП на НОИ Благоевград, не изразява становище по оспорването. Върховният административен съд, в настоящия си състав, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност и законосъобразност, същата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд Благоевград по реда на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК, вр. чл. 118, ал. 3 КСО е оспореното от Б. С. решение № 1040-01-854/07.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-01-01912455/19.05.2025 г., издадено от упълномощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Благоевград. С него е разпоредено оспорващата да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 06.12.2023 г. - 17.12.2023 г. в размер на 237,52 лв., от които 200,73 лв. главница и 36,79 лв. лихви. Директорът на ТП на НОИ Благоевград, е оставил без уважение жалбата й по съображения, че С. не е упражнявала трудова дейност и няма качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 10 КСО, поради което декларираните данни от „ГОС - 10“ ЕООД по чл. 5, ал. 4 КСО не следва да се вземат предвид при определянето на парично обезщетение за временна неработоспособност. С жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ Благоевград, Б. С. е поискала спиране на допуснатото по силата на чл. 118а, ал. 1 КСО предварително изпълнение. Направени са твърдения и са изложени аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение и потвърденото с него разпореждане, но не е посочено настъпване на значителна или трудно поправима вреда за адресата вследствие на предварителното изпълнение и не са ангажирани доказателства за това. За да отхвърли искането първоинстанционният съд е мотивирал именно с липсата на наведени твърдения за настъпване на значителни и/или трудно поправими за оспорващата вреди от допуснатото от закона предварително изпълнение и неангажирането на доказателства за наличието на противопоставим и надделяващ личен интерес на С.. Определението е правилно. Съгласно нормата на чл. 118а, ал. 1 КСО, съдебното оспорване на решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и на управителя на Националния осигурителен институт относно разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, не спира изпълнението им. Изпълнението им може да бъде спряно от административния съд при условията на чл. 117а, ал. 2 и 4 за решенията, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“, по аргумент от чл. 118а, ал. 2 КСО. Съдът правилно е преценил, че настоящият случай не попада в приложното поле на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ и са неотносими условията по чл. 118а, ал. 2 КСО за спиране на допуснатото по силата на този член предварително изпълнение. Законосъобразно е намерена за приложима общата разпоредба чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, предвид липсата на изрична забрана за съдебен контрол на акта, с оглед задължителните указания дадени в тълкувателно решение № 5 от 8.09.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2009 г. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, в случай на доказана възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона презумира наличието на предпоставките, визирани в чл. 60, ал. 1 АПК, като за спирането му се изисква настъпване на значителна или трудно поправима вреда за адресата, която се преценява от съда във всеки конкретен случай. За целта, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вероятността за настъпване на твърдени от него вреди от изпълнението, за да се извърши преценка дали са значителни като основание за спиране изпълнението на акта. В тежест на страната поискала спиране на предварителното изпълнение, е да докаже наличието на противопоставим интерес на презумирания обществен такъв. В случая формулираното искане до първоинстанционния съд, не е било аргументирано и не е подкрепено с доказателства. Правилно съдът е приел, че жалбоподателката не сочи настъпването на труднопоправими и значителни вреди. В противоречие със забраната за нови фактически установявания на чл. 220, вр. чл. 236 АПК, едва в жалбата си до касационната инстанция С. посочва, че изпълнението ще я лиши получаваните малки по размер средства за живот, които получава. Тя е майка на две деца и изпитва трудности при издръжката си, като прибягва до заеми от близки хора. В подкрепа на твърденията си представя подписана от нея декларация, че тя и съпругът и нямат доходи, движимо и недвижимо имущество, живеят при родителите на съпруга й, които се грижат за тяхното препитание, нямат имоти, но притежават автомобил. Представя удостоверения за раждането на децата и болничните листи свързани с получените парични обезщетения. С оглед забраната на чл. 220 АПК, касационната инстанция следва да прецени прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното определение. Правилно при липса на доказана възможност за причиняване на оспорващата значителна или трудно поправима вреда, Административен съд Благоевград е отхвърлил искането й за спиране на изпълнението. Жалбоподателката сочи сега, че тя и съпругът й нямат доходи или имущество, чрез които да се издържат, но липсват данни за неработоспособност на съпруга. В този смисъл не може да се обоснове извод, че от изпълнението на административния акт могат да настъпят значителни или трудно поправими вреди за С.. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав