Решение № 4656 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 271/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Национална полиция" /ГДНП/, чрез процесуален представител юрк. Розенова срещу решение № 8297 от 26.11.2025г., постановено по адм. дело № 1633/2025г. на Административен съд - Хасково, с което е отменена заповед № 3286з -3420 от 20.08.2025 г. за отказ за снемане на полицейска регистрация № 21091/30.04.2021г. по описа на 02 РУ - ОДМВР Пловдив на М. А. А.. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необосновано – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен орган, при ясно посочени фактически и правния основания за постановения отказ и при съобразяване с тълкуването, дадено в Решение от 30.01.2024г- по дело № С -118/22г. на СЕС. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Претендират се разноски, включително юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответника по касация – М. А. А. в депозиран писмен отговор, чрез адв. Хаджиев оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да се произнесе по спора, първоинстанционният съд е установил, че с молба вх.№ 272000 - 9150/09.05.2025 г. М. А. е поискал на основание чл.68 от ЗМВР да бъде снета полицейската му регистрация и да бъдат заличени обработваните в информационните фондове на МВР негови лични данни. По подадената молба е постановен отказ за снемане на полицейската регистрация, обективиран в оспорената заповед №3286з - 3420/20.084.2025г. на ВПД директор ГД "НП". За да отмени оспорения административен акт АС - Хасково е приел, че оспорената заповед е немотивирана и не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 АПК, също така е счел, че е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки Решение на Съда на ЕС от 30 януари 2024 г. по дело С-118/2022 г., чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016 / 680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, съдът е направил извод, че от административния орган не е извършен дължимия анализ по отношение личността на жалбоподателя, осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран, налице ли са други данни за извършени от жалбоподателя престъпления, евентуалната му връзка с други течащи производства, какъв период е изминал от извършване на деянието, респективно от изтърпяване на наказанието. Не са обсъдени според АС - Хасково представените със заявлението доказателства за завършено висше образование от жалбоподателя и зачисляването му като докторант в професионално направление "Национална сигурност" на ВУСИ - Пловдив. Според АС - Хасково такава преценка не е направена, а заповедта издадена в нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 и чл.35 АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Производството пред АО е инициирано от М. А. с искане за информация дали има извършена полицейска регистрация и в случай, че е извършена и все още не е заличена да бъде снета полицейската му регистрация, както и искане да бъдат заличени личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР по реда на чл.68, ал.6 ЗМВР, с оглед постановеното Решение от 30 януари 2024г. на СЕС по дело С-118/22. В случая на А. е извършена полицейска регистрация във №2 РУ Пловдив - ОДМВР Пловдив рег №21091/30.04.2021г. за извършено деяние по чл.354а, ал.3, т.1 от НК по досъдебно производство №247/2021г. на 02 РУ Пловдив, пр. № 4957/2021г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив. С оспорената пред АС - Хасково заповед е постановен отказ по искането за снемане на полицейска регистрация №21091/30.04.2021г. по описа на 02 РУ Пловдив- ОДМВР Пловдив, с мотиви, че прекратяване на делото при сключване на споразумение не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейската регистрация по чл.68, ал.6 от ЗМВР и е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на оперативно - издирвателна дейност по чл.8, ал.1 ЗМВР, както и че данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. С оглед съдържанието на заповедта е невярно заключението на първостепенния съд, че в случая по отношение на искателя А. в оспорения акт липсват мотиви за неговото издаване, предвид решението на СЕС по дело С-118/2022. Съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква в) от нея, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл.4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, §1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, §2, буква б) и чл.16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. В конкретния казус АО в проведеното административно производство по искане за снемане на полицейска регистрация е приложил разрешението, възприето в т.45 и т.70 от Решението на СЕС, според което чл.5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им. Подходящите срокове за такава периодична проверка трябва (в съответствие с чл.4, параграф 1, букви (в) и (д) от тази директива и в светлината на чл.52, параграф 1 от Хартата ) в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението ми вече не е необходимо. При липса на определени от държавата-членка срокове за периодичната проверка на необходимостта от обработването на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, всяко инициирано производство по реда на по реда на чл.68, ал.6 ЗМВР вр. чл.18 от Наредбата за извършване и снемане на полицейска регистрация (или производство за заличаване /изтриване/ на лични данни по чл.21 от Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи вр.25, ал.3 ЗМВР, за заличаване на информация, съдържаща лични данни в информационните фондове на МВР), предполага извършване от компетентния административен орган на проверка за необходимостта от обработване по см. на ОРЗД на лични данни на заявителя в съответните хипотези, към датата на иницииране на производството. В случая АО е изпълнил задължението си да извърши проверка към датата на подаване на искането дали извършваното съхранение на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, все още е необходимо. По този начин необходимата предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство по чл.68, ал.6 ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лицето М. А., регистрирано по реда на чл.68, ал.1 ЗМВР, е налице. Видно от съдържанието на оспорения акт в случая АО освен предвидените в чл.19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия е събрал и анализирал наличната информация относно заявителя- субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл.68, т.1-т.5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с други параметри, включващи естеството и тежестта на престъплението, за което с протокол №4610 от 08.09.2021г. по НОХД №3498/2021г. на Районен съд - Пловдив е одобрено споразумение по силата на което М. И. е извършил виновно престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК за това, че на 29.04.2021г. в гр. Пловдив, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества, за което на А. при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК е наложено наказание "лишаване от свобода" в размер на 11 месеца, изтърпяването на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от датата на одобряване на споразумението. Такива обстоятелства за конкретния казус са свързани с вида на умишленото престъпление от общ характер, за извършване на което лицето е било привлечено като обвиняем, и което е било основание за извършване на процесната полицейска регистрация по чл.68, ал.1 ЗМВР, а именно: престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК- държане на високорискови наркотични вещества, без надлежно разрешително. Относно факта на настъпилата реабилитация на осн. чл.86, ал.1, т.1 от НК, следва да бъде посочено, че съгласно тълкуването в т. 61 от Решение от 30.01.2024 г. по дело № С-118/2022 г. на СЕС, същата не води задължително до снемане на полицейската регистрация, а е само индиция, че субектът на данни представлява по-малък риск. Следва да се посочи, че целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация, като нито в Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, нито в ЗМВР има такава хипотеза. Основен аргумент за предходното е именно фактът, че полицейската регистрация, съхраняването и обработването на лични данни, е последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от извършване на противоправно деяние от същото. Доколкото А. е реабилитиран по чл.86, ал.1, т.1 НК на 09.09.2024г. по - малко от една година преди постановяване на акта и предвид тежестта на извършеното престъпление, обществената му опасност и установеното държане на високорискови наркотични вещества, се налага извод, че снемането на процесната полицейска регистрация би представлявало риск от гледна точка на целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, както правилно е приел и посочил в акта административния орган. Горно означава, че извършената съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел в конкретния случай и спрямо конкретното лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (вж. т.67 вр. т.62 и т. 69 от решението по дело С-118/22г. на СЕС), в контекст на баланса между обществения интерес и това право, обосновава необходимостта правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето М. А. А., събрани чрез способа на полицейската регистрация. При установения превес на обществения интерес към момента на извършената проверка, над правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо, се налага заключение за законосъобразност на постановения отказ за снемане на полицейска регистрация, при спазване принципа на пропорционалност.. От изложеното следва, че оспорената пред АС- Хасково заповед № 3286з-3420/20.08.2025г. на ВПД директор на Главна дирекция "Национална полиция" е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и същата е съответна на приложимите материалноправни норми и целта на закона. Обжалваното съдебно решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, поради което трябва да бъде отменено, и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора, съобразно претендираните и доказани разноски на касатора се определят разноски в размер на 135, 79 евро, от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро и платена държавна такса за касационната инстанция в размер на 35.79 евро. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,