Определение № 5612 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4848/2026 г.

Производството е по чл. 160 във връзка с чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „БДЖ- Товарни превози“ ЕООД, ЕИК- 175403856, чрез процесуален представител Я. Лефтеров- гл. юрисконсулт ПТП Горна Оряховица против определение № 11778/ 25.03.2026г., постановено по адм. д. № 935/ 2026г. по описа на Административен съд – София град. С обжалваното определение съдът, на основание чл. 159, т. 5 от АПК, е оставил без разглеждане жалбата на частния жалбоподател против Решение № Ж-1160/18.12.2025г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и е прекратил производството по делото, като е приел, че същата е просрочена. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбата не била просрочена, тъй като връчването на административния акт е трябвало да се извърши по реда на чл.61, ал.1 вр. с чл.18а от АПК на посочения адрес на пълномощника, с който принципно се е водела кореспонденцията между страните. Твърди се, че препоръчаната пощенска пратка, с която е изпратено писмо от 22.12.2025г. е доставена на 23.12.2025г., но в деловодството на „ БДЖ- Пътнически превози“ ЕООД, а не на адресата „ БДЖ Товарни превози“ ЕООД. Писмото е получено от служител на първото дружество, който го е препратил на посочения адрес в гр.Горна Оряховица, но поради факта, че периода съвпада с празнични и неработни дни, пратката е доставена в първите дни на 2026г. и на 08.01.2026г. е входирана в деловодството на Поделение за товарни превози- Горна Оряховица. По изложените твърдения, частният жалбоподател счита, че началната дата на уведомяване за издаване на оспореното решение е 08.01.2026г., когато е получено от надлежно упълномощено лице и че именно от тази дата започва да тече преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Предвид факта, че жалбата срещу Решение № Ж-1160/18.12.2025г. на КЕВР е подадена на 19.01.2026г. чрез административния орган до АССГ, намира, че същата не е просрочена, поради което моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъзе върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество. В отговора на частната жалба, КЕВР чрез процесуален представител поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 160 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Пред АССГ е обжалвано Решение № Ж-1160/18.12.2025г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. В придружителното писмо на КЕВР, с което преписката по жалбата е изпратена в АССГ, е посочено, че жалбата е просрочена, поради което предлагат същата да се остави без разглеждане като недопустима. Изложено е, че Решение № Ж-1160/18.12.2025г. е изпратено на жалбоподателя на 21.10.2024 г., с „Български пощи“ ЕАД, с писмо изх. № Е-13-273-137/22.12.2025г., което видно от копие на обратна разписка е получено на 30.12.2025 г. Срокът за обжалване на решението изтича на 13.01.2026г., а жалбата на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД е изведена с рег. №11-00-462/16.01.2026г. С разпореждане от 27.01.2026г. на съда е оставено производството без движение, като е указано на жалбоподателя в 7- дневен срок от получаване на съобщението да представи доказателства, че жалбата е подадена в срок, в противен случай производството ще бъде прекратено. Същото е връчено на 05.02.2026 г. С молба от 12.02.2026г., процесуалният представител на жалбоподателя е изложил твърдения, че писмо с изх. № Е-13-273/22.12.2025г. на КЕВР, заедно с приложеното към него Решение № Ж-1160/18.12.2025г. на КЕВР, е било изпратено с препоръчана пощенска пратка с баркод PS 1040 81GFCF Н, но по погрешка е доставено е на 30.12.2025г. в деловодството на „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, а не в деловодството на БДЖ- Товарни превози” ЕООД, което е различно ЮЛ и именно то е адресат на акта. Писмото било връчено на служителката Д. К., която заема длъжността „Деловодител” в същото дружество. Посочено е още, че писмото е взето от служителката на „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, защото на пощенския плик на препоръчаната пратка неправилно като адресат е вписано дружеството: „БДЖ- Пътнически превози” ЕООД.. Писмото е препратено на „БДЖ- Товарни превози” ЕООД с посочен адрес- гр. Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител” № 97, но не по пощата, а чрез вътрешната кореспонденция на „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, превозвана с пътническите влакове от гара София до гара Г. Оряховица. На 08.01.2026г., писмото е заведено в деловодството на Поделение за товарни превози /ПТП/ Г. Оряховица с per. № 11-00-4621/08.01.2026г. и тъй като следва да се приеме, че именно от тази дата писмото с приложеното решение на КЕВР е достигнало до своя адресат- Е. Миланов, заемащ длъжността Директор на ПТП Г. Оряховица към „БДЖ-Товарни превози” ЕООД, който е надлежно упълномощеният представител на жалбоподателя, видно от представените, то жалбата, подадена на 16.01.2026 г. е срока по чл.149, ал.1 АПК. Съдът е приел, че жалбата е просрочена и е прекратил производството по делото. Съдът е развил подробни съображения, като извода, до който е достигнал е съобразен със събраните по делото писмени доказателства. Определението е правилно. Към частната жалба няма приложени нови доказателства. С Решение № Ж- 1160/18.12.2025г. на КЕВР е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. №Е-13-273-137/29.10.2025 г. Решението е изпратено с придружително писмо изх. № Е-13-273-137/22.12.2025 г. до Е. Миланов, пълномощник на Д. Б., управител на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД гр. Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител“ №97. Видно от приложеното по делото известие с баркод № PS 1040 81GFCF Н- като получател е посочено- г-н Е. Миланов- пълномощник, „БДЖ- Товарни Превози“ ЕООД, както и акта, който се връчва- Решение Ж- 1160/18.12.2025г. и Е-13-273-137/22.12.2025г. За получател в обратната разписка е посочено „Д. К.“ с подпис и дата- 30.12.2025г. Следователно, видно от посоченото известие, същото е адресирано до „БДЖ- Товарни Превози“ ЕООД, а не както се твърди пред АССГ и в частната жалба до „ БДЖ-Пътнически превози“ и е връчено на 30.12.2025г. на посочения за кореспонденция адрес. Твърдението в обратната посока не е подкрепено с доказателства, както и липсват доказателства относно твърдението, че лицето Д. К. е деловодител в „ БДЖ-Пътнически превози“, а не в деловодството на „БДЖ- Товарни Превози“ ЕООД. Без значение е фактът на коя дата и по какъв начин писмото е предадено на пълномощника. Правилно съдът е приел, че е налице редовно уведомяване и че единственият релевантен факт за допустимостта на подадената срещу процесното решение на КЕВР е датата на подаването й. След като, видно от известие за доставяне /№ PS 1040 81GFCF Н/ обжалваният акт е връчен на 30.12.2025 г., то срокът за подаване на жалбата до АССГ е започнал да тече от 31.12.2025 г. и е изтекъл на 13.01.2026 г. (вторник, работен ден). жалба на „БДЖ- ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, ЕИК- 175403856, чрез процесуален представител Я. Лефтеров- гл. юрисконсулт ПТП Г. Оряховица, срещу Решение № Ж- 1160/18.12.2025 г. на КЕВР е подадена на 16.01.2026г., т.е. след изтичането на преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Извън горното, от страна на КЕВР по делото е приложен пощенски плик с печат от 23.12.2025г., върху който като адресат е посочено „ БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, но писмото е връчено на адрес: ул.“ Иван Вазов“, N 3, 1080, гр. София, а видно от приложеното удостоверение за актуално състояние на „ БДЖ -Товарни превози“ ЕООД, това е актуалният адрес, вписан в търговския регистър, т.е. налице е редовно съобщаване и в хипотезата на чл.18а, ал.8 от АПК. Изтичането на срока преклудира правото на оспорване, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима в хипотезата на чл. 159, т. 5 АПК и на това основание е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. По изложените мотиви, касационната инстанция намира, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн.чл.236 вр. с чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,