Определение № 187 от 21.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1683/2025 г.

Производството е по инкорпорираната в касационната жалба на „Н.“ ЕООД, основание за образуване на т. д. № 1683/2025 г. на ВКС, молба по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 30 от 17.01.2025 г. по в. т. д. № 487/2025 г. на Софийски апелативен съд, ТО, шести състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 189 от 02.02.2024 г. по т. д. № 1308/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-14 състав касаторът е осъден да заплати на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ на всеки един от ищците И. К. Н., К. М. Неврокопски и Б. М. Неврокопски допълнително сумата от 88 000 лв. Касаторът поддържа, че не следва да внася обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, тъй като по делото е допуснато обезпечение на исковете чрез налагане на възбрана върху негови собствени недвижими имоти. С разпореждане № 184 от 25.11.2025 г. молбата е оставена без движение и на молителя е указано да представи платежен документ, удостоверяващ внесено по сметка на ВКС обезпечение в размер на 264 000 лв. Молителят е уведомен за разпореждането на съда на 10.12.2025 г., като няма данни за постъпили суми по сметката на ВКС за обезпечения. Спирането на изпълнението на осъдителното въззивно решение е допустимо след представяне на надлежно обезпечение, което при парични вземания е в размер на присъдената сума /чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК/. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС размерът на обезпечението по решения за парични вземания съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК се определя от размера на предявените и уважени за конкретна сума искове по главните и акцесорни вземания, предмет на предявения иск, респ. искове, които се включват в понятието „присъдена сума“. Съгласно константната практика на ВКС за валидно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2 ГПК се приема единствено внесената по сметката за обезпечения на ВКС сума в размер съобразно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. В случая на молителя касатор е дадена възможност да внесе надлежно обезпечение по цитираната процесуална норма, като същият е уведомен за размера на подлежащото на внасяне обезпечение. Въпреки предоставената възможност касаторът не е внесъл дължимото обезпечение. Липсата на парично обезпечение обуславя извод за неоснователност на молбата за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение, поради което същата следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение