Определение № 3675 от 16.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6553/2014 г.

Производството е по чл. 247, ал.1 ГПК. Н. З. А. е направила искане за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 682 от 11.12.2014 г. постановено по същото дело, изразяваща се в това, че вместо ответницата Д. А., конституирана в процеса като наследник на починалата страна Р. Б. А., е осъден наследодателя да заплати следващите се на молителката разноски за въззивното производство. Ответницата по молбата не е взела становище в срока по чл. 247, ал. 2 ГПК. След проверка на данните по делото съдът намира искането за основателно. Производството по иска за делба е инициирано от ищеца Р. Б. А.. Той е починал в хода на първоинстанционното производство и в процесуалното правоотношение е встъпила наследницата му по закон Д. Р. А., негова дъщеря. Въззивното решение по гр. д. № 4938/2014 г. на СГС е постановено при нейното участие, в качеството й на ответник по въззивната жалба. С определението, поправка на което се иска, състав на ВКС е намерил, че искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските е основателно и ответникът по въззивната жалба следва да бъде осъден да заплати направените такива от въззивницата Н. А.. В диспозитива на определението неправилно е осъдил първоначалния ищец Р. А., вместо встъпилата след смъртта му в процесуалното правоотношение негова наследница Д. Р. А.. Налице е несъответствие между формираната воля на съда и изразеното в диспозитивната част на определението, което е основание по чл. 247, ал. 1 ГПК за поправката му. Такава ще бъде извършена като в диспозитива на определението, на стр. 2, в абз. трети, след думата ...”осъжда” вместо: Р. Б. А., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ж. к. Л., [жилищен адрес]” следва да се чете: Д. Р. А. ЕГН [ЕГН], от [населено място], ж. к. Л., [жилищен адрес]. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.