Определение № 111 от 14.09.2016 г. на ВКС по н. д. № 906/2016 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК. Постъпила е частна жалба от Й. С. И. срещу разпореждане от 20.07.2016 г. по ВЧНД № 297/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е била върната касационната му жалба против постановеното по делото въззивно решение № 138/06.06.2016 г. за потвърждаване на определение № 300/23.03.2016 г. по НЧД № 444/2016 г. на Районен съд – Плевен. В жалбата се твърди, че съдебният акт, срещу който жалбоподателят е подал жалба, подлежи на касационен контрол. Претендира се отмяна атакуваното разпореждане. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното: Жалбата е неоснователна. С въззивото решение на окръжния съд, срещу което е депозирана касационната жалба, е било потвърдено първоинстанционно определение, постановено от Районен съд – Плевен по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК във вр. с чл. 70, ал. 7, изр. 1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 346, т. 2 и т. 3 от НПК на касационен контрол подлежат единствено новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция (освен тези, с които е приложен чл. 78а от НК) и определенията на окръжния съд по чл. 306, ал. 1 от НПК, но само в случаите на постановена нова присъда. Решенията на окръжния съд, с които е потвърдено първоинстанционното определение, постановено по реда на чл. 306, ал.1 от НПК, както е в настоящия случай, не попадат в предмета на касационното обжалване, очертан от чл. 346 от НПК. Проверката за тяхната законосъобразност се извършва по друг ред – глава 33 от НПК. С оглед на изложеното и на основание чл. 351, ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение