Определение № 10123 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10037/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. И. М. срещу Определение № 8873/08.08.2025 на Административен съд (АС) – Варна, постановено по адм. дело № 219/2025 г. С обжалваното определение е оставена без уважение молба с.д.№12476/22.07.2025г. от адв. Ц. Банков с искане, на основание чл.64 ал.2 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК, за възстановяване на срока за обжалване на Решение № 7149/26.06.2025г., постановено по адм. дело №219/2025г. по описа на Административен съд-Варна; оставена е без разглеждане касационна жалба с.д.№ 12477/22.07.2025 г. от М. И. М., подадена чрез адв. Банков против Решение № 7149/26.06.2025 г., постановено по адм.д.№219/2025 г. по описа на Административен съд-Варна и е прекратено производството по същата. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения, че молбата му за възстановяване срока за подаване на касационна жалба е основателна, тъй като пропускането се дължало на особени непредвидени обстоятелства. Моли обжалваното определение да се отмени и да се възстанови срока за подаване на касационната жалба. Частният жалбоподател се представлява от адв. Грозев. Ответникът по частната жалба – Директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Варна не изразява становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд от фактическа страна е установил следното: Решение № 7149/26.06.2025 г. на АС - Варна, постановено по адм. дело №219/2025 г. е връчено редовно на жалбоподателя, чрез адв. Банков на 03.07.2025 г. В решението е посочено, че подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщението пред Върховен административен съд. Срокът за обжалването му е изтекъл на 17.07.2025 г. С молба с.д.№12476/22.07.2025 г. е отправено искане за възстановяване на срока за обжалване. Съдът е установил, че в молбата се сочело, че рано сутринта на 17.07.2025 г. неочаквано и внезапно адв. Банков се е почувствал твърде зле, [заличен текст], не е могъл да стане от леглото, за да изпълни каквито и да било служебни задължения. Поради [заличен текст] бил в сънено състояние през целия ден и едва на следващия ден е успял да се свърже с личния лекар, за да му бъде издаден болничен лист. Заболяването му продължавало и към датата на подаване на молбата за възстановяване на срока. След проведена терапия от личния лекар се е почувствал по-добре, за да може да напише настоящата молба, макар и в домашни условия. Поради тази причина не е бил в състояние, както да уведоми клиента си за заболяването, така и не е бил в състояние да уведоми и другия упълномощен адвокат на клиента за това забавяне на подаването на касационната жалба. Към молбата е приложен болничен лист с № Е20252227078 с дата 18.07.2025г. С молбата за възстановяване на срок е депозирана и касационна жалба със с.д. № 12477/22.07.2025 г. от жалбоподателя М. М. чрез адв. Банков срещу Решение № 7149/26.06.2025г. на АС - Варна по адм. дело № 219/2025 г. При така установеното от фактическа страна съдът от правна страна, след анализ на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК, представените по делото доказателства и твърденията изложени в молбата за възстановяване на срок, е приел, че изтъкнатите причини не съставляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, които обективно са лишили жалбоподателя и неговия процесуален представител от възможността да обжалват в рамките на законоустановения срок 14 дневен срок постановеното по делото решение. В тази връзка е изложил съображения относно отразеното в болничния лист внезапно заболяване – „[заличен текст]“, наличието на двама упълномощени по делото адвокати, назначения режим на лечение, липсата на отразяване от медицинските органи, че заболяването е такова, че не позволява явяване пред съд, възможността за комуникация със съда по имейл. Определението е правилно. Съдът е обсъдил представените към молбата за възстановяване на срок доказателства – болничен лист с № Е20252227078 с дата 18.07.2025г. и твърденията на страните и правилно е приел, че не са налице основанията на чл. 64, ал. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК за възстановяване на срока за обжалване на Решение № 7149/26.06.2025 г. на АС – Варна, постановено по адм. дело №219/2025 г. Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Правилно съдът е приел, че изложените в молбата за възстановяване на срока за обжалване причини не съставляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, които обективно са лишили жалбоподателя и неговия процесуален представител от възможността да обжалват в рамките на законоустановения срок 14 дневен срок постановеното по делото решение. Към мотивите му настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. В частната жалба са изложени същите съображения, като тези пред първоинстанционния съд, които вече са обсъдени. Не са представени нови доказателства и не са наведени нови твърдения, които да водят до различен извод. Липсват представени каквито и да е други медицински документи, които да опровергаят изводите на съда. В производството не е доказано, че е налице особено непредвидено обстоятелство, което не е можело да се преодолее, за да се подаде своевременно касационна жалба срещу постановеното от съда решение. След като срокът за подаване на касационна жалба срещу Решение № 7149/26.06.2025 г. на АС – Варна, постановено по адм. дело №219/2025 г. и пропуснат, правилно съдът е оставил касационната жалба без разглеждане, като просрочена. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение