Определение № 6996 от 07.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1948/2023 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК С молба № 12275/22.08.2023г. от „Електроразпределение Север“ АД със седалище и адрес на управление Варна е поискало допълване на решение № 8354 от 11.08.2023г. по адм. дело № 1948/2023г. по описа на Върховния административен съд в частта за разноските. Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала отхвърлянето на искането. „ЮППИ“ ООД със седалище и адрес на управление Горна Оряховица не е взело становище. Върховният административен съд, като провери допустимостта и основателността на искането, прие следното: Искането е допустимо. Подадено е от страна по делото, в месечния срок от постановяването на решението по чл.248, ал.1 ГПК С решение № 8354 от 11.08.2023г. по адм. дело № 1948/2023г. по описа на Върховния административен съд по жалбата на "Електроразпределение Север" АД е отменено решение № 7693 от 14.12.2022г. по адм. дело № 5736/2021г. по описа на Административния съд-град София и преписката по жалба вх. №Е-13-273-96/17.12.2020г., подадена от „ЮППИ“ ООД, е изпратена на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново разглеждане. С решението Върховният административен съд е присъдил в полза на „Електроразпределение Север“ АД със седалище и адрес на управление Варна разноски в размер на 2420 лева. Съдът е уважил възражението на Комисията за енергийно и водно регулиране по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за прекомерност на възнаграждението и съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и е намалил адвокатското възнаграждение, като е осъдил Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „Електроразпределение Север“ АД по 1000 лева адвокатско възнаграждение за всяка инстанция и 420 лева държавни такси. В молбата по чл.248 ГПК "Електроразпределение Север“ АД поддържа, че в решение № 8354 от 11.08.2023г. няма произнасяне по отношение на дължимия данък върху добавената стойност, съставляващ част от присъденото адвокатско възнаграждение. Съгласно § 2а от допълнителните разпоредби на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. От данните по делото е видно, че представлявалото „Електроразпределение Север“ АД Адвокатско дружество „В., Ж. и партньори“ е регистрирано по ДДС и е начислило ДДС. „Електроразпределение Север“ АД е представило договор за правна защита и съдействие № 21568/18.05.2021г. за процесуално представителство пред административния съд и фактура №22561/18.05.2021г. Пред касационната инстанция дружеството е представило договор за правна защита и съдействие № 23530/13.01.2023г. и фактура №24599/13.01.2023г. По приложените фактури адвокатското възнаграждение е определено с включен данък за добавената стойност. При постановяването на решението Върховният административният съд е намалил размера на адвокатското възнаграждение до минималния размер от 1000 лева, но не е съобразил, че върху минималния размер на адвокатското възнаграждение се дължи данък върху добавената стойност в размер на 200 лева, тъй като адвокатското дружество е регистрирано по ДДС. Поради това решението следва да се измени и в полза на „Електроразпределение Север“ АД със седалище и адрес на управление Варна да се присъдят допълнително разноски в размер на 400 лева. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК Върховният административен съд