Решение № 5070 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7219/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Пловдив против решение № 4874/29.05.2025 г. по адм. дело № 105/2025 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 59, ал.1, т.1 и т.4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба - „Калояново Солар БГ“ ЕООД, гр. Пловдив, чрез адвокат Йорданов изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 4874/29.05.2025 г. по адм. дело № 105/2025 г. Административен съд – Пловдив е отменил по жалба на „Калоянова Солар БГ“ ООД, гр. Пловдив предписание изх. № УО-1715 от 12.11.2024 г. на директора на РИОСВ – Пловдив, с което на търговското дружество е предписано да заплати дължима продуктова такса за пуснати на пазара ЕЕО през 2023 г. от категория 4 (4б) от Приложение № 3 от Наредбата за излязло от употреба електронно и електрическо оборудване (НИУЕЕО) в общо количество 6 105 600 кг. по 0,90 лв./кг., съгласно Приложение № 8 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса към Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), за което да информира РИОСВ – Пловдив и представи документ, удостоверяващ извършеното плащане. Присъдил е разноски. Съдът е приел, че оспореното предписание е издадено в противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона – основания за отмяната му по чл. 146, т.4 и т.5 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че „Калояново Солар БГ“ ЕООД, гр. Пловдив е производител на електроенергия от възобновяеми източници с реално функциониращи към момента фотоволтаични електроцентрали, изградени през 2023 г. В качеството си на производител на електроенергия чрез изграждане на фотоволтаични електроцентрали, „Калояново Солар БГ“ ЕООД, гр. Пловдив попада в категориите на лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци ИУЕЕО – фотоволтаични панели. Тази специфична дейност му вменява отговорността за разделното им събиране и третиране (чл.14, ал.1 ЗУО). Дейността на дружеството се припокрива с легалната дефиниция, дадена от законодателя в §1, т.3 от ДР на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса (Наредбата), според която: „Лица, които пускат на пазара на територията на Република България продукти по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, са производителите, вносителите и лицата, които въвеждат на територията на страната от територията на друга държава - членка на ЕС, или внасят от държава извън ЕС съответните продукти и ги предоставят на друго лице срещу заплащане или безплатно, и/или ги използват като част от търговска, производствена или професионална дейност с цел продуктът да бъде разпространен или използван на територията на Република България“. „Калояново Солар БГ“ ЕООД, гр. Пловдив може да бъде лице по смисъла на чл.59, ал.1, т.1 ЗУО, което пуска на пазара оборудване, след като същият придобива и използва въпросното оборудване единствено за изграждане от него на фотоволтаична електрическа централа. Съгласно §1, т.31 ДР на ЗУО "Производител на продукта" е физическо или юридическо лице, което по занятие разработва, произвежда, обработва, третира, продава, въвежда от държава - членка на Европейския съюз, или внася продукти на пазара в Република България. По делото е установено, че „Калояново Солар БГ“ ЕООД, гр. Пловдив е сключило два договора с организации по оползотворяване и по този начин е участвало в колективна система за изпълнение на задълженията по чл.14, ал.1 ЗУО – договор от 25.04.2022 г. с НООРО АД и договор от 11.04.2024 г. с „Електрооползотворяване“ ЕАД. Платило е уговореното възнаграждение за продуктова такса по чл.14, ал.1 ЗУО на „Електрооползотворяване“ ЕАД, което дружество от своя страна е изпълнило задълженията и целите по реда на чл.14, ал.2 ЗУО за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците. Тези факти, ценени към момента на издаване на оспореното предписание – 12.11.2024 г. сочат, че „Калояново Солар БГ“ ЕООД, гр. Пловдив не е било задължено лице по смисъла на чл.59, ал.1, т.1 ЗУО, защото не е изпълнявало задълженията и целите по чл.14, ал.2 ЗУО индивидуално, а чрез участие в колективна система, представлявана от организация по оползотворяване, защото договореното възнаграждение за 2023 г. е заплатено изцяло на НООРО АД, която към момента на сключване на договора е фигурирала в списъка на организациите за оползотворяване на излязло от употреба електронно и електрическо оборудване (ИУЕЕО), а след като става известно, че срокът на разрешението на НООРО АД не е продължен и в съответствие с изричните указания на МОСВ, че задълженията за разделното събиране и третиране на закупеното през 2023 г. ЕЕО могат да бъдат изпълнявани чрез участие в колективна система, след сключване на нов договор с друга организация по оползотворяване с валидно разрешение, е сключен нов договор на 11.04.2024 г. с „Електрооползотворяване“ ЕАД, като цялото количество ЕЕО за 2023 г. и за 2024 г. е декларирано от „Електрооползотворяване“ ЕАД (удостоверение № 3482 от 16.05.2024 г.), като е платено и дължимото лицензионно възнаграждение за цялото количество за 2023 г. При наличие на сключен договор с организация по оползотворяване („Електрооползотворяване“ ЕАД), притежаваща валидно разрешение за извършване на такава дейност, задълженията и целите по чл.14 ЗУО за закупеното от „Калояново Солар БГ“ ЕООД, гр. Пловдив ЕЕО през 2023 г. ще бъдат отчетени и приети за изпълнени, което в крайна сметка ще доведе до изпълнение на целта на закона, или ако това не се случи, ще бъде платена продуктова такса за ЕЕО от организацията по оползотворяване. „Електрооползотворяване“ ЕАД като организация по оползотворяване на ИУЕЕО е с валидно разрешение до 31.12.2027 г., поради което „Калояново Солар БГ“ ЕООД, гр. Пловдив не попада в хипотезата на задължено лице по смисъла на чл.59, ал.1, т.1 ЗУО. Задълженията по чл.14, ал.1 ЗУО са изпълнени чрез участие в колективна система и са постигнати целите, определени с наредбите по чл.13 ЗУО във връзка с пуснатите на пазара продукти през предходен период. Възможността задълженията за пуснатото на пазара през 2023 г. ЕЕО да бъдат изпълнени чрез колективна система по сключения през 2024 г. договор с организация по оползотворяване е изрично потвърдена от МОСВ. Потвърждението и изпълнението от страна на „Калояново Солар БГ“ ЕООД на дадените указания да сключи нов договор с организация по оползотворяване с валидно разрешение сочат безусловното изпълнение на задълженията по оползотворяване на закупеното през 2023 г. ЕЕО чрез колективна система и не налага да бъде изисквано заплащане на продуктова такса, още повече, че в крайна сметка дружеството е заплатило двукратно лицензионно възнаграждение за едно и също оборудване. В този смисъл виж Решение № 2328/02.03.2026 г. по адм. дело № 5905/2025 на ВАС, VI о., решение № 1712/16.02.2026 г. по адм. дело № 5661/2025 на ВАС, VI о. По изложените съображения оспореното предписание правилно е било отменено от административния съд като незаконосъобразно. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице наведените с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, достигайки до верни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора на основание §1, т.6 от ДР на АПК вр. с чл. 143 АПК следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно договор за процесуално представителство и защита от 19.06.2025 г. са уговорени в размер на 30000,00 (тридесет хиляди) лева. Адвокатският хонорар е заплатен по фактура № 0000001143/ 27.01.2026 г. и възлиза на сумата от 18 406,51 евро, с включен ДДС. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на спора и защитавания материален интерес. Същото е под минимално установения размер по чл. 8, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, който предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение