Определение № 3447 от 09.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1420/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Р. Н. срещу решение № 1278 от 31.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1371 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 2 от 10.01.2022 г. по гр. д. № 341 по описа за 2021 г. на Окръжен съд-Монтана за отхвърляне на предявения от касатора против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие над сумата от 30 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.

Касаторът счита, че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост– основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Следва ли съдът при приложението на чл.52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?

2. Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид наред с указанията в ППВС № 4/1968 г. и икономическата конюнктура в страната, съобразена с инфлацията-обезценяването на лева и нарастването на цените?

ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Л. Р. Н., управлявайки мотоциклет с рег. [рег.номер на МПС], е претърпял на 30.05.2019 г. пътнотранспортно произшествие в [населено място], в резултат на което е получил закрито счупване на външен /латерален/ малеолус на десния крак. Тъй като произшествието е причинено от водача на автомобил „Опел Корса с рег. [рег.номер на МПС] Т. Т. Т., който е предприел движение на заден ход, отнемайки предимството на мотоциклета, пострадалият е предявил срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. Окръжен съд-Монтана е осъдил застрахователното дружество да заплати 30 000 лв. обезщетение и е отхвърлил иска над тази сума. При определяне на размера на обезщетението е съобразил, че общата продължителност на лечебния и възстановителен процес е около два месеца, взел е предвид ограниченията, които е търпял пострадалият, отражението на произшествието върху обичайния начин на живот на ищеца.

Спорът относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е бил отнесен до Софийския апелативен съд, който е потвърдил първоинстанционното решение. За да се съгласи с присъдения размер на обезщетението, този съд е взел предвид времето на настъпване на инцидента/2019 г./, възрастта на пострадалия, обществено икономическите условия по това време, усложненията при възстановяването/посочено е от медицинската експертиза, че периодът в случая е по-продължителен от типичния/, необходимостта от дълговременно ползване на обездвижващи средства, респективно на помощни средства за придвижване. Отчел е необходимостта от помощ в ежедневието и неудобствата при обслужване, постоянния оток на ставата, констатираната хипотрофия на мускулатурата на подбедрицата, установените дегенеративни и структурни промени в увредения крайник /кистоподобни структури, костни инфаркти/, трудностите при движение на наклонен терен, клякане и пр. Не е пренебрегнал и обстоятелството, че е настъпила промяна в навиците и обичайния живот на увредения, който е лишен от възможност да спортува и упражнява любими занимания.

При анализа на тези мотиви на въззивния съд настоящата инстанция не констатира противоречие с практиката на ВКС по повдигнатите въпроси. Не е пропуснато нито едно обективно съществуващо и доказано по делото обстоятелство, което обуславя размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради което няма противоречие с цитираното от касатора решение № 158 от 28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на I ТО. Критериите за определяне размера на неимуществени вреди са оценени в тяхната цялост, както изискват указанията в решение № 99 от 8.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на II ТО. В мотивировката на втория въпрос касаторът е изложил твърдението, че за сходни на процесното увреждания съдилищата са присъждали 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди още през 2011-2012 г., поради което сега следва тези размери да се актуализират с оглед инфлацията от 45 %. Конкретни примери за такива съдебни решения обаче не са цитирани и не са установени от настоящия състав. С оглед времето на увреждането/2019 г./ не може да се приеме, че присъдената сума е занижена и не е съобразена с икономическата конюнктура. През 2019 г. по данни на НСИ средната годишна работна заплата в страната е била 15 283 лв., тоест 1 273,59 лв. месечно, или обезщетението се равнява на близо 24 средни месечни заплати или две средни годишни заплати. Ето защо няма противоречие с решения № 66 от 3.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на II ТО и № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II ТО на ВКС.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение