Решение № 9103 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8721/2019 г.

Решение № 9103 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8721/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Т. против решение № 2436/08.04.2019 г. по адм. д. № 4048/2018 г. на Административен съд – София-град. Твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска да бъде отменено. Оспорва изводите на съда, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди. Претендира заплащане на разноски по делото. Срещу посоченото решение в частта за разноските е подадена частна жалба /именувана касационна жалба/ от Национална агенция по приходите. Моли да бъде отменено решението в частта, с която е отказано присъждане на юрисконсултско възнаграждение и да бъде уважено искането. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на Л. Т. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В тази част оспореното решение на АССГ е правилно, постановено е при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Обосновано съдът е приел, че в случая не е доказано наличието на първата предпоставка по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица или административни органи при ответника, вследствие които касаторът Л. Т. да е претърпяла неимуществени вреди. ТД на НАП не е проявила бездействие, тъй като е спазила дадените от Министерство на финансите указания. Възраженията на касатора НАП за неправилност на първоинстанционното съдебно решение в частта за разноските са основателни, като в тази му част решението на съда следва да бъде отменено като неправилно. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с отговора на исковата молба, депозиран в АССГ на 09.06.2016 г., както и с писмените си бележки по същество на спора. При това положение, необосновано съдът не е присъдил същото с мотива, че не било поискано. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба и частната жалба са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Административен съд – София-град е бил сезиран с искова молба на Л. Т. срещу НАП за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, стрес и безпокойство в размер на 2000 лева, настъпили от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица при ответника. Съдът е отхвърлил предявения иск. Приел е, че не е налице твърдяното от ищцата бездействие, поради което претенцията се явява неоснователна. Позовал се е на т. 74. 1 от писмо изх. ДДС № 12/10.12.2009 г. на Министерство на финансите относно годишното приключване на банковите сметки на бюджетните предприятия за 2009 г. и промени за някои сметки и плащания от 2010 г. и писмо изх. ДДС № 09/15.12.2010 г. на Министерство на финансите и Българска народна банка относно годишното приключване на банковите сметки на бюджетните предприятия за 2010 г. и промени за някои сметки и плащания от 2011 г., събраните суми, подлежащи на превеждане в полза на публични взискатели, чиито бюджети не са част от републиканския бюджет, се превеждат по съответните сметки най-малко веднъж тримесечно. Съдът е посочил, че видно от приетите писмени доказателства, сумите са преведени по сметката на община Златарица след малко повече от месец, след направеното от Л. Т. плащане. Освен това съдът е приел, че принудителното събиране на суми от ищцата се е наложило поради неизпълнението от нейна страна на публичните и задължения в срок. Решението е правилно. Въз основа на подробно изяснените факти по делото, съдът е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че ищцата е била собственик на недвижим имот, находящ се на територията на община Златарица. В края на 2015 г. кметът на общината е изпратил на ТД на НАП - София акт за установяване на задължения по декларация № 84-1/29.01.2015 г., издаден от орган по приходите при общината срещу Л. Т., за образуване на изпълнително производство и принудително събиране на задължението на основание чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ във вр. с чл. 163 от ДОПК. С акта са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 62. 01 лева и такса за битови отпадъци в размер на 104. 76 лева за недвижим имот на територията на общината. Актът е влязъл в сила на 26.03.2015 г. На 02.02.2016 г. Л. Т., във връзка с планирана продажба на имота и използвайки система за електронни разплащания е погасила задължението, превеждайки по сметка на НАП сумата от 185 лева. При направена справка, ищцата установила, че задължението й се води като непогасено. В различни офиси на НАП в гр. София й било отговорено, че не може преводът на сумата да бъде нареден така бързо по сметките на община Златарица. За да не пропадне договорената сделка по продажбата на имота, Л. Т. заплатила на място в община Златарица дължимата сума. Според ищцата, бездействието на служителите на ТД на НАП гр. София е предизвикало стрес и влошаване на психическото и физическото й състояние, обостряне на стари заболявания, представляващи неимуществени вреди. Обосновани са изводите на съда, че по делото не са установени предпоставките за наличие на отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от страна на ответника. Доказателствата не водят до извод за наличие на незаконосъобразно бездействие на длъжностните лица на ответника при извършване на превода на сумите, които ищцата е платила за погасяване на публичните си задължения. Правилно съдът е отбелязал, че основната причина за проблемите на ищцата при изповядване на сделката с имота и е неплащането в срок на данъците за този имот. Това нейно поведение е довело до образуване на принудително производство за събирането на дължимите суми. В хода на това принудително изпълнение ищцата сама е избрала да плати задълженията си не в община Златарица, както е постъпила вторият път, а по електронен път чрез НАП. Установеният от съда и регламентиран от министъра на финансите ред за превеждане на суми към публични взискатели, чиито бюджети не са част от републиканския бюджет в рамките на тримесечен срок от превеждането им, е бил спазен от ответника. Поради това съдът е направил обоснованият и правилен извод, че липсва незаконосъобразно бездействие при извършването на този превод. Подадената от НАП - София частна жалба срещу решението в частта на разноските е основателна. Административният съд не е съобразил, че в съдебно заседание на 11.10.2018 г. юрисконсулт Начева е заявила, че поддържа представения от нея писмен отговор от 09.10.2016 г. В този писмен отговор на исковата молба на Т. изрично е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това на основание чл. 78 от ГПК във вр с чл. 144 АПК, чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размер на 370 лв. С оглед изхода на спора, за касационната инстанция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение