Определение № 966 от 25.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2444/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1. вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. К. срещу Определение № 1780/15.07.2024 г. по в.гр.д. № 2601/2023 г. на АС–София, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК за намаляване на присъдените в полза на ответника „БУЛ ИНС“ АД разноски за адвокат. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалвания акт като неправилен. Счита, че не е налице основание за присъждане на разноски за адвокат в полза на насрещната страна поради липса на доказателства за реалното им извършване. Допълва, че присъденият размер не е съобразен с реалната фактическа и правна сложност на спора, с извършените от адвоката действия и със специализацията на ответника по подобен вид дела, а също и че не е отчетена степента на отхвърляне на иска. При тези съображения и позовавайки се на решението, постановено от СЕС по дело С-438/2022 г., жалбоподателят счита, че присъдените в негова тежест разноски за правна защита трябва да бъдат допълнително намалени. Ответникът по частната жалба „БУЛ ИНС“ АД я оспорва. Заявява, че е сторил присъдените му разноски за адвокат, както и че същите вече са били намалени поради заявеното от жалбоподателя възражение за прекомерност при погрешно позоваване на горепосоченото решение на СЕС. Допълва, че спрямо обжалваемия интерес тези разноски са в размер, по-малък от адвокатското възнаграждение, присъдено на процесуалния представител на жалбоподателя по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. При изложените съображения ответникът моли жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав Първо отделение, констатира, че частната жалба е допустима - подадена е в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК съдебен акт. От данните по делото се установява, че първоинстанционното производство е образувано по предявен от Д. К. срещу „БУЛ ИНС“ АД частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 180 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди. Първоинстанционният съд е уважил иска до сумата от 80 000 лв. и срещу решението му са подадени въззивни жалби, както следва: от К. – в частта, с която искът е отхвърлен за сумата до 160 000 лв., и от „БУЛ ИНС“ АД – в частта, с която искът е уважен над сумата от 60 000 лв., и в частта за законната лихва. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение относно началния момент на присъдената законна лихва и го е потвърдил в останалата обжалвана част. По разноските в мотивите на решението съдът е посочил, че на ответника се дължат такива за адвокатско възнаграждение в размер от 5 910 лв. (половината от минималния размер съгласно Наредба № 1/2004 г. с добавен ДДС), определени при съобразяване на решението на СЕС по дело С-438/2022 г. и при отчитане на фактическата и правната сложност на делото и на интереса, срещу който ответникът се е защитавал във въззивното производство. С диспозитива на акта е присъдена сумата от 5 048 лв. По реда на чл. 248 ГПК ищецът е поискал изменение на решението в тази част, излагайки съображения, идентични с поддържаните в настоящото производство. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че вече извършеното от него намаляване на претендираните разноски е съобразено с фактическата и правната сложност на делото, отчетени са резултатът от въззивното производство и извършените процесуални действия, както и плащането на възнаграждението. По тези съображения молбата е отхвърлена. При тези факти настоящият състав намира жалбата за неоснователна. За защита във въззивното производство ответникът е сключил два договора за правна помощ – за защита срещу жалбата на К. срещу възнаграждение от 8 520 лв. и за защита по неговата жалба срещу възнаграждение от 2 640 лв. Плащането на договорените суми е удостоверено в договорите. Своевременно заявеното от жалбоподателя възражение за прекомерност е било обсъдено от въззивния съд и е счетено за основателно, като присъденият след намаляването му размер е съответен на фактическата сложност на делото и е съобразен с размера, срещу който въззивникът успешно се е защитил във въззивното производство (80 000 лв.). При прилагане на критериите за справедливост на размера адвокатското възнаграждение – вид на делото, специфика на фазата, в която то се разглежда, специфика на фактическата и/или правната му сложност, вид, характер и обем на извършените процесуални действия, материален интерес от осъществената защита и най-сетне – размер на възнаграждението на насрещната страна, настоящият състав не намира основание за допълнителното му намаляване съобразно изхода от въззивното производство. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,