Определение № 382 от 13.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на “Д” Е., гр. С. срещу определение № 13632/25.11.2009г., постановено от Софийския градски съд, с което е прекратено производството по ч.гр.д. № 10751/09г. по жалбата на “Д” Е. срещу отказ на съдията по вписванията да заличи вписана ипотека. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение Софийският градски съд е приел, че липсва отказ на съдията по вписванията, поради което жалбата е недопустима. Определението е правилно. Частният жалбоподател е подал молба до А. по вписванията за установяване на незаконосъобраност на вписването на ипотека като обезпечителна мярка в полза на АСПК и за заличаване на вписването. Съдията по вписванията не е постановил отказ за заличаване. Действително по делото е изпратено писмо от 21.04.2009г., в което съдията по вписванията обяснява, по повод на постъпилата жалба, че не разполага с компетентност да се произнася относно незаконосъобраността на извършеното вписване, а едва след разрешаването на този спор, би могъл да постанови заличаването. Приложеното писмо няма характер на отказ по смисъла на чл.577 ГПК, поради което не подлежи на обжалване. По тези съображения въззивното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд