Определение № 387 от 23.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 546/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 43, постановено на 16.02.2012г. по т.д. № 322/2011г. на Апелативен съд – Велико Т. в частта, с която е потвърдено Решение № 85 от 12.07.2011г. по т.д. № 102/2011г. на Плевенски ОС, с което на основание чл.646, ал.2, т.3 ТЗ е прогласена по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] (н) нищожността на учредената от [фирма] (в несъстоятелност) в полза на [фирма] договорна ипотека върху сладкарница „О. гнездо” с площ от 184,80 кв.м., находяща се в подблоково пространство на жилищна сграда-блок, построена в УПИ ХІ, кв.360 на [улица] по плана на [населено място], ведно с 11,60 кв.м. идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, както и в частта, в която е осъден да заплати държавна такса в размер на 7 823,40 лева. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба, както и неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допускането на касационно обжалване обосновава с твърдения за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК. Ответникът А. С. – синдик на [фирма] (н) оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по иск за установяване нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на учредена договорна ипотека върху недвижим имот на обявеното в несъстоятелност търговско дружество след началната дата на неплатежоспособността, като искът е основан на разпоредбата на чл.646, ал.2, т.3 ТЗ в редакцията, действаща преди приемането на ЗИД на Търговския закон, обн. ДВ бр.20 от 28.02.2013г. За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на чл.646, ал.2, т.3 ТЗ, тъй като върху недвижим имот, собственост на длъжника, е била учредена договорна ипотека в полза на [фирма]; сделката е извършена след началната дата на неплатежоспособността на длъжника; налице е презумпцията, въз основа на която са изградени отменителните искове, че сделката е сключена във вреда на кредиторите. След образуване на касационното производство, с §8 на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./, чл.646, ал.2 ГПК е изменен, като с § 14, ал.1 ПЗР на ЗИДТЗ е предвидено, че това изменение се прилага и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящото производство. С решение № 4 от 11.03.2014г. по к.д. № 12/2013г. К. съд е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционността на §14, ал.1 и ал.2 и §15 ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./, поради което обратното действие на закона следва да бъде съобразено в настоящото производство. С оглед изменението на чл.646, ал.2 ТЗ /ДВ бр.20/2013г./ по отношение на вида на исковете – от установителни в конститутивни, касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато с оглед вероятната недопустимост на иска, за която съдът следи служебно. Предварително внасяне на държавна такса не се дължи съобразно чл.649, ал.6 ТЗ, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,