Решение № 10581 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6523/2015 г.

Решение № 10581 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6523/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП против решение № 2238 от 02.04.2015 г. на Административен съд - С. - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 9423/2013 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 2171206128 от 05.04.2013 г., издаден от Е. М. Н., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 1311 от 29.07.2013 г. на директора на Д "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3. Претендира се отмяна на решението на АССГ и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата - А. П. И. - собственик на ЕТ "Елза-супер" против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - А. П. И. - собственик на ЕТ "Елза-супер" ЕИК ********* чрез процесуалния си представител адв. Д. оспорва касационната жалба в с. з. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на спора пред АССГ е бил Ревизионен акт (РА) № 2171206128 от 05.04.2013 г., издаден от Е. М. Н., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 1311 от 29.07.2013 г. на директора на Д "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП. За да отмени изцяло издадения ревизионен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е намерил, че от значение за преценката по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е състоянието на паричните потоци на лицето за цялата финансова 2008 г. Не е налице правно основание за разделяне на приходите на жалбоподателя за годишния период на 2008 г. на два или повече подпериода в годината. Това е така, тъй като се касае за подоходно облагане, което е на годишна база и следващият се данък се определя на база годишния облагаем доход. АССГ е посочил в мотивите си, че при положение, че размерът на данъка съгласно ЗДДФЛ се определя за календарната година и въз основа на данъчна ценова за тази година, незаконосъобразно би било да се изследва размер на приходите и разходите за отделни периоди от процесната 2008 г. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено Основата за облагане с данък върху доходите неправилно е определена в ревизионния акт като сбор от установените моментни отрицателни салда. Допусната е незаконосъобразност от ревизиращия орган при изготвяне на паричните потоци чрез използване на метод на моментни салда, при което се нарушава принципът на установяване на превишение само върху годишна база на паричния поток. Облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява на годишна база при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответната за периода данъчна ставка. При определяне на основата за облагане с данъци, дори и при особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, трябва да се формира обща стойност, независимо, че към определени моменти може да се налице несъответствие между приходи и разходи. Установените укрити доходи в моментните им размери съставляват основание за извършване на облагане по особения ред по чл. 122 ДОПК, но не и база за облагане. Този принципен подход се потвърждава както от съдържанието на материалните закони, така и от процесуалните норми на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В този смисъл е и практиката на ВАС. В резултат на моментното, помесечно пресмятане на приходите и разходите на ревизираното лице са получени неправилни данъчни основи. Правилно е приел първоинстанционният съд, че паричният поток следва да се формира на годишна основа, но в случая не е изчислена точно разликата между приходите и разходите на ревизираното лице на годишна база. За да се изчисли дали има превишение на разходите над приходите, е достатъчно да се сумират всички приходи, съответно всички разходи за годината и от по-голямата сума да се извади по-малката. Относно балансът на касовата наличност за 2008 г. неправилно са събрани моментните отрицателни салда за 2008 г. От приложение 1 към РД става ясно, че приходите за 2008 г. са 944867.12 лв, а разходите са в размер на 1 201524,58 лв., т. е. превишението на разходите над приходите е в размер на 256 657,46 лв. за 2008 г., а не както е посочил първоинстанционният съд в размер на - 481 523,61 лева. По отношение на приетото от първоинстанционният съд, че при зачитане на получения превод от А. П. И. на 27.05.2008 г. и връщането на заема на 26.06.2008 г., същият няма да има недостиг на средства, а напротив, балансът е положителен и би бил - 176 753,23 лв., същото е неправилно. След като полученият паричен заем е получен и върнат в една и съща година, получен на 27.05.2008 г. и върнат на 26.06.2008 г., той не оказва влияние на крайното годишно салдо на приходите и разходите за 2008 г. на А. П. И. При тези доказателства се налага извод, че недостига на парични средства на лицето за ревизирания период 2008 г. е в размер на 256 657,46 лв., т. е. размерът на данъкът е 25 665,75 лв., от които лицето е внесло 1038,90 лв., т. е. данъкът е в размер на 24 626,85 лв. и съответните лихви. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства и неправилно прилагане на материалния закон и затова следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на А. П. И. - собственик на ЕТ "Елза-супер" против Ревизионен акт (РА) № 2171206128 от 05.04.2013 г., издаден от Е. М. Н., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 1311 от 29.07.2013 г. на директора на Д "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП относно данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ до 24 626,85 лв. и съответните лихви. Разноски: С оглед изхода на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП 1268,80 лв. за касационната инстанция и 1268 лв. за първоинстанционното производство. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение