Определение № 440 от 23.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 395/2009 г.

Производството е по частната жалба на адвокат П като процесуален представител на В. Б. И. от София срещу определението на ВКС, състав на І ГО, от 19.ІІІ.2009г. по гр.д. № 5182/2007г. Ответникът по частната жалба С. с. с. не е заявил становище. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното определение ВКС на РБ е оставил без разглеждане касационната жалба на В. И. срещу въззивното решение на СГС от 18.VІ.2007г. по гр.д. № 86/2007г. поради просрочването й. Определението е правилно. Несъмнено установено е, видно от приложената към делото разписка, че съобщение за въззивното решение е връчено на процесуалния представител на жалбоподателя адв. П на 16.VІІ.2007г. и че касационната жалба е подадена направо в канцеларията на СГС на 16.VІІІ.2007г., а 30 дневният преклузивен срок за обжалване е изтекъл на 15.VІІІ.2007г. – сряда, делничен ден. Следователно правилно е приетото в атакувания съдебен акт, че касационната жалба е просрочена и поради това недопустима. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, с оглед на което определението следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,