Решение № 2329 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5853/2013 г.

Решение № 2329 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5853/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Симеон Тъпов като процесуален представител на Христо Стефанов Шопов, действащ в качеството си на ЕТ "Шопов - Христо Шопов", срещу решение № 91 от 18.03.2013 г. по адм. дело № 764 по описа за 2012 г. на административния съд - Велико Търново. С него е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 071200557/6.04.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново, поправен с РАПРА № 1227265/16.05.2012 г. и РАПРА № 1235232/06.07.2012 г., потвърден с решение № 400/26.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Мариан Иванов, който е депозирал писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА № 071200557/6.04.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново, поправен с РАПРА № 1227265/16.05.2012 г. и РАПРА № 1235232/06.07.2012 г., с който по определена данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК са установени задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., както и са определени за довнасяне задължителни осигурителни вноски за 2006 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. за фонд "Здравно осигуряване". За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че констатациите в хода на ревизията не са опровергани, а тежестта на доказване в това производство, при издаден РА по реда на чл. 122 ДОПК, е за жалбоподателя. Съдът е отхвърлил основните възражения на жалбоподателя относно приетото от ревизиращите органи начално салдо към 1.01.2006 г. и характера на сумите, внасяни от Христо Стефанов Шопов в ЕТ "Шопов - Христо Шопов" през 2006 г. - 2010 г. Съдът правилно не е възприел като доказани твърденията на жалбоподателя за наличие на 30 000 щатски долара към началната дата на ревизирания период от получени възнаграждения от положен труд в Либия преди 1990 г. Те са останали недоказани, предвид големия период от време (повече от 15 години), който разделя евентуалното получаване на сумите и процесния период, като същевременно действително липсват доказателства за реално им получаване и начина на съхраняването им. Настоящата касационна инстанция не споделя мотивите на административния съд по отношение на констатациите в РА относно внесените суми, съответно 120 000,00 лв. за 2008 г. и 250 000,00 лв. за 2009 г., от Христо Шопов в касата на ЕТ "Шопов - Христо Шопов", за които органът по приходите е приел, че представляват укрити доходи на физическото лице. Жалбоподателят е поддържал, че въпросните средства първоначално били предоставени в заем от ЕТ "Шопов - Христо Шопов" на ДЗЗД "Екогаз", като сумите по сметка 501 "Каса", внесени от физическото лице при ЕТ, отразяват последващо връщане на заема от ДЗЗД "Екогаз". За установяването на това обстоятелство е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), вещото лице по която е констатирало, че ДЗЗД "Екогаз" е отразило счетоводно стопански операции, свързани с предоставянето на служебни аванси на Христо Стефанов Шопов, като е посочило и конкретно взетите счетоводни операции, а в табличен вид е отразено хронологично предоставянето на аванси от ДЗЗД "Екогаз" на Шопов по дати размер и основание. Тезата на жалбоподателя е отхвърлена от съда с довода, че с представените в хода на административното и съдебно производство доказателства не е доказан произходът на цитираните суми, внесени в касата на едноличния търговец. За да не кредитира основното и допълнително заключение по назначената ССЕ, съдът е посочил че по делото не са приобщени като доказателства документите, въз основа на които е работила експертизата. Приел е, че на вещото лице са предоставени само определени документи и извадки от счетоводни регистри, а не е извършило цялостна проверка на заведеното от ДЗЗД "Екогаз" счетоводство. Това не е дало възможност да се направи извод за редовност, както и да се установи идентичност с данните от извлеченията, представени на експерта, като изходящи от същото. От основното заключение на вещото лице по ССЕ (т. III от него) обаче е видно, че вещото лице е извършило проверка както в счетоводството на жалбоподателя, така и в това на ответника, а в допълнителното заключение подробно са изброени първичните счетоводни документи, анализирани от вещото лице. Същевременно и двете заключения са приети без възражения от страните, а ответникът не е оспорил в съдебното производство нито един от документите, посочени от вещото лице. В тази връзка първоинстанционният съд, като съд по същество, е следвало да издири и установи всички относими обстоятелства за правилното прилагане на материалния закон. След като съдът е констатирал, че заключенията (основно и допълнително) на ССЕ допусната по делото са необосновани, тъй като не са представени документите, върху които вещото лице е работило, е следвало да укаже на жалбоподателя да представи тези документи. Липсата на такива указания е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка. Съобразно посочените мотиви, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да бъдат събрани и преценени в съвкупност всички относими доказателства, включително да се прецени необходимостта от назначаването на тройна експертиза, така че съдът да се произнесе аргументирано по основния спор, свързан с правилното определяне на данъчната основа за ревизирания период, и оттам по дължимостта на определените данъци. При новото разглеждане на делото следва да се преценят и всички разноски на страните, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,