Определение № 8226 от 29.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7642/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. В. Л. от [населено място], общ.Панагюрище, против Определение №3006 от 02.07.2025г. по адм.д.№ 580/2025г. на Административен съд (АС) Пазарджик, в частта му, с която е оставено без уважение искането на г-н Л. за предоставяне на правна помощ по делото. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. С определението в обжалваната му част административният съд е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ по делото на основание чл. 23, ал. 2 вр. чл. 24, т. 1 от Закона за правната помощ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая не се изисква задължителна правна защита. Безспорно установено по делото е, че молителят не разполага с достатъчно средства за ангажиране на адвокат, но, доколкото същият води множество дела от вида на процесното, което предполага наличие на познания, позволяващи му да се защити, при което интересите на частния жалбоподател и правосъдието са гарантирани в необходимата степен, не се налага страната да бъде представлявана от адвокат. За да откаже предоставянето на правна помощ по реда на чл. 23, ал. 2 от ЗПП, АС е приел, че липсва третата от кумулативно изискуемите по този законов текст предпоставки, а именно: интересите на правосъдието да изискват това. Определението е валидно, допустимо и правилно. Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това – чл. 23, ал. 2, изр. първо от Закона за правната помощ (ЗПП). Обоснован и при правилно приложение на закона е направеният в обжалваното определение извод за неоснователност на процесното искане. Искането за предоставяне на правна помощ, отправено до съда, не се основава на конкретни факти и обстоятелства и не обосновава твърдяната липса на правна грамотност и непознаване на правото. При извършената преценка на характера на производството и при въведените от жалбоподателя обстоятелства в жалбата, съдът правило е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, т. 1 от ЗПП, съгласно който правна помощ по чл. 21, т. 1 не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Установява се, че въпреки твърденията за липса на познания в областта на правото, жалбоподателят е предявил жалбата си, без да е ползвал правна помощ за консултация и/или изготвяне на документи за завеждане на дело, а едва след образуване на съдебно производство извежда обстоятелства за липса на правни познания, съответно желание за предоставяне на правна помощ. От изложените в жалбата обстоятелства и формулирания в нея петитум се налага извод за неоснователност на твърденията на молителя за правна неграмотност и невъзможност да организира защитата си в процеса. Изложените в частната жалба доводи не водят до друг извод, защото не държат сметка, че решение за ползване на правна помощ се постановява след конкретна преценка на обстоятелствата на всеки случай, каквато първоинстанционният съд в случая е направил обосновано. С оглед изложените съображения определението в обжалваната му част, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение