Решение № 5353 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13567/2011 г.
ВАСVIII отделение11.04.2012 г.докладчик Емилия Миткова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1203/30.06.2011 г., постановено по адм. д. № 1230/10 г., по описа на Административен съд гр. Пловдив. ОСЪЖДА Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, да заплати на Пламен Николов Николов с ЕТ "АРИСКО-ПЛАМЕН НИКОЛОВ", сумата от 70 лева, направени разноски по делото. Решението е окончателно и не може да се обжалва.
Мотиви
Решение № 5353 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13567/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Пламен Николов Николов с ЕТ "АРИСКО-ПЛАМЕН НИКОЛОВ", с адрес гр. Пловдив и директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу решение № 1203/30.06.2011 г., постановено по адм. д. № 1230/10 г., по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/. В жалбата на Пламен Николов Николов се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на закона - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част - определен допълнително данък по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 2219,67 лева, ведно с лихви за забава и за 2006 г. в размер на 17 061,18 лева, ведно с лихви за забава или върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В писмени бележки пълномощникът на касатора, адв. В. Терзиева, доразвива доводите в жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на закона - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част с присъждане на юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователни. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 160902225 от 26.03.2010 г., издаден от Ваня Георгиева Ковачева, инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, в частта в която е потвърден с Решение № 368 от 27.05.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, относно установен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. - в размер от 3 470.70 лв. и лихви в размер на 1830.76 лв. и за 2006 г. - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) - в размер на 17 061.18 лв. и лихви в размер на 6 748.01 лв. С обжалваното в настоящото производство решение, АС е изменил обжалвания РА в частта на определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., като е намалил размера от 3 470.70 лв. на 2219,67 лв. и размера на лихвите от 1830.76 лв. на 1171,09 лв. и е отхвърлил жалбата на Пламен Николов Николов с ЕТ "АРИСКО-ПЛАМЕН НИКОЛОВ" в останалата част на задължения за 2005 г. и изцяло в частта на установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че ревизията е повторна и в изпълнение указанията дадени с Решение № 597 от 31.08.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив. Извършена е въз основа на надлежно възлагане и в хода й не са допуснати нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. В хода на ревизията на ДЗЛ е връчено ИПЗПОЗЛ, изискани са декларации, справки, извлечения от счетоводни сметки и др. документи, които са представени както за търговеца, така и за физическото лице. Във връзка с декларирани от лицето обстоятелства е извършена насрещна проверка на Константин Руйчев Костов, като Искането е върнато, с отметка върху обратната разписка че "пратката не е потърсена от получателя". От Иво Маньов Богословов е получен отговор, в който е декларирано, че е работил във фирма "Ариско" със собственик Пламен Николов Николов в периода 1996 г. - 1998 г. като търговски директор и като такъв е продавал и купувал долари почти ежедневно по негово нареждане, от негово име и негова сметка. От Георги Асенов Мичев е получен отговор, в който е посочил, че познава Пламен Николов, чрез общ приятел Никола Бакалски. Декларирал е, че знае от Никола Бакалски, че на няколко пъти Пламен Николов му е предоставил финансови средства в размер на 150 000 лв., които към есента на 2000 г. са върнати, поради невъзможността да бъдат успешно инвестирани. От Бисер Руменов Хаджийски са представени писмени обяснения, от които се установява, че не е извършвал сделки с валута с Пламен Николов, няма разрешително за обмяна на валута. Като работещ в ЕТ "Ариско-Пламен Николов" е участвал в случай на обмяна на голямо количество валута през 1996 г. От Георги Асинов Кочев е получен отговор от който се установява, че като работещ в ЕТ "Ариско-Пламен Николов" е участвал в случай на обмяна на голямо количество валута през 1996 г. От Мая Запрянова Симеонова е получен отговор от който се установява, че през времето, през което е работила във фирмата на Николов, е имало период, през който са се обменяли лева в долари, като за това са били ангажирани нейни колеги с ходене до бюра за обмяна на валута, с охрана на средства, с транспортиране и др. През есента на 2000 г. господин, който е взел заем, е дошъл в офиса, предоставил е сума от 142 000 долара, след което е подписана изготвената от Симеонова декларация. Във връзка с отправено искане до Маринела Стефанова Николова - съпруга на ревизираното лице, е получен отговор от който се установява, че Николова не е подавала ГДД за 2005 и 2006 г.; не е реализирала доходи от наеми, упражняване на свободна професия, участие в търговски дружества, от селско стопанство, сключен е трудов договор на 27.12.1999 г. с ЕТ "Ариско-Пламен Николов" ведно с последващи изменения на същия и доказателства за получен доход след приспадане на осигурителните вноски и данъци. Декларирани са задгранични пътувания, като са изложени твърдения за лични спестявания и неофициални дарения в размер от 20 000 лв. Присъединени са доказателства от досието на ЕТ "Ариско-Пламен Николов" с Протокол № 13088 от 27.10.2009 г., приложени към него. Представени са обяснения и доказателства под опис от ДЗЛ, досежно произхода на предоставените от Николов средства в ЕТ "Ариско-Пламен Николов". В хода на предходната ревизия е връчено ИПДПОТЛ на Никола Спасов Бакалски, в отговор на което са представени договори за заем с ревизираното лице, ведно със записи на заповед. От договорите за заем съдът е приел, че се установява, че на 10.01.1996 г. са предоставени парични средства в размер на 20000 щ. д.; по договор за заем от 08.10.1996 г. са предоставени от Николов 80 000 щ. д., по договор за заем от 29.05.1997 г. са предоставени 30 000 щ. д., по договор за заем от 26.09.1998 г. са предоставени 12 000 щ. д. Паричните средства в размер на 142 000 щ. д. не са използвани и при връщането им е подписана декларация от 05.09.2000 г. Не са начислявани лихви. Във връзка с представено копие на Запис на Заповед от 08.10.1996 г. за 100 000 долара, приходният орган е установил, че документът не е нотариално заверен и върху него няма отбелязана дата на връщане на паричните средства. Същото е констатирано и за преписа на Запис на Заповед от 29.05.1997 г. за 30 000 долара, както и за Запис на Заповед от 26.09.1997 г. за 12 000 долара. Към ревизионното производство са присъединени ГФО и ГДД по ЗОДФЛ за периода 1998 - 2007 г. Присъединени са доказателства от досието на ЕООД "Ариско" с Протокол № 13278/27.11.2009 г., приложени към него. При проверката е установено, че от "Ариско" ЕООД не са изплащани дивиденти на Пламен Николов. Не са предоставяни парични средства в дружеството от собственика. Предоставени са средства от "Ариско" ЕООД на ЕТ "Ариско- Пламен Николов", съгласно сключени договори и издадени ПКО и са връщани съгласно РКО от 30.09.2003 г. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК е връчено уведомление на ревизираното лице за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, тъй като декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото му и финансово състояние за ревизирания период, посочено е, че данъчната основа за облагане по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 г. и 2006 г. ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Във връзка с уведомлението е връчено ИПДПОЗЛ Ревизираното лице с опис от 18.01.2010 г. е предоставило писмени документи и е представило всички документи във връзка с предоставените средства в ЕТ "Ариско-Пламен Николов". Декларирано е, че няма съхранени първични документи за периода 1996 г. - 2001 г., а за периода 01.01.2002 г. - 31.12.2007 г. са представени копия на първични документи и обобщени справки по години и аналитични ведомости по документи и по сметки. ДЗЛ твърди, че към 1996 г. е имал лични спестявания и неофициални дарения от родители и други роднини в размер на 22000 щ. д., че е продал собствен апартамент в гр. Хасково за 7000 щ. д., като не е приложен НА или номер на същия, акумулиран е доход в периода 1996 - 1998 г. в резултат на валутни курсови разлики от оборотите на ЕТ "Ариско-Пламен Николов". Сделките с валута са извършвани за лична сметка като физическо лице, ползвайки и възстановявайки касовите наличности на ЕТ "Ариско-Пламен Николов" в лева. Първични документи за това не са запазени. Ревизираното лице е декларирало източниците на доходите си за 2005 г. и 2006 г. в декларацията по чл. 124 от ДОПК. При тези фактически констатации ревизиращите органи са приели, че са налице обстоятелства, водещи до облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като за процесния период от ревизираното лице са декларирани получени доходи от осъществяване на търговска дейност като ЕТ "Ариско-Пламен Николов", размерът на получените доходи, декларирани от лицето в ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ са в следния размер: за 2005 г. - счетоводна печалба - 6310,01 лв., за 2006 г. - счетоводна печалба - 8973,54 лв. Декларираните финансови резултати в ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./ след преобразуване по реда на ЗКПО са за 2005 г. - финансов резултат - 3614,80 лв., за 2006 г. - финансов резултат 5851,61 лв., деклариран доход от продажба на имот - съпружеска имуществена общност в размер на 29533,80 лв. Декларирана продажба на МПС - Хонда Сивик - съпружеска имуществена общност за 6000 лв. За ревизирания период Пламен Николов Николов е предоставил в ЕТ "Ариско-Пламен Николов" парични средства с крайно салдо към края на съответната година, както следва: за 2005 г. - 64000 лв., за 2006 г. - 160000 лв. От предоставените документи, посочените обстоятелства от ревизираното лице и извършените проверки в хода на ревизията приходните органи са установили, че Пламен Николов Николов не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер, предоставените парични средства за финансиране дейността на ЕТ "Ариско-Пламен Николов". Това са средства, които са предоставени на фирмата, но не са обложени с данъци тъй като са с недоказан произход. Прието е, че за ревизирания период декларираните от Пламен Николов Николов получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото му и финансово състояние за същия период, т. е. налице са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Във връзка с установените обстоятелства по чл. чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК данъчната основа е определена от приходния орган по реда на чл. 122, ал. 2, т. 1 - 16 от ДОПК. При определяне на данъчната основа и данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ органът по приходите са приели, че към 01.01.2005 г. ревизираното лице не разполага с доходи, придобити и обложени съгласно данъчното законодателство. При определяне на данъчната основа по години са взети предвид всички декларирани от лицето факти, подкрепени с документи, както и обстоятелства, констатирани на база извършени проверки в хода на ревизията, обобщени в таблица инкорпорирана в Ревизионния доклад. Анализирани са всички получени приходи и разходи от ревизираното лице, при което е установено, че извършените разходи превишават приходите за 2005 г. и 2006 г. Разликата между приходи и разходи е приета за облагане с данъци. С Решение № 368 от 27.05.2010 г. е изменен дължимият данък за внасяне по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за процесните години, като решаващият орган е приложил разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Семейния кодекс, според която съвместният принос на двамата съпрузи се предполага до доказване на противното. Приел е за правилна констатацията на ревизиращите, че дейността на едноличния търговец и резултатите от нея са приходоизточник на доходи само за ревизираното лице, но е приел, че средствата, послужили за финансиране на тази дейност, тъй като са с недоказан източник, следва да се приведат под презумпцията за съвместен принос, съгласно чл. 19 от СК. Определената основа за облагане за 2005 г. и 2006 г., съответно годишните данъчни основи и определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ са съответно за 2005 г. в размер на 3470.70 лв. ведно с лихви в размер на 1830.76 лв. и за 2006 г. данък в размер на 17061.18 лв. и прилежащите лихви в размер на 6 748.01 лв. Справка, представляваща мотиви за начина на изчисляване, е представена в хода на съдебното производство, която съдът не е кредитирал, тъй като решаващият орган, съгласно изискванията на чл. 155, ал. 1 от ДОПК, трябва да се произнесе с мотивирано решение. От съда е открито производство по оспорване на нотариално заверените декларации на Никола Спасов Бакалски с нотариална заверка от 16.04.2010 г., на Мая Запрянова Симеонова с нотариална заверка от 19.04.2010 г., на Константин Руйчев Костов с нотариална заверка от 16.04.2010 г., на Иво Маньов Богословов с нотариална заверка от 16.04.2010 г., на Бисер Руменов Хаджийски от 16.04.2010 г., тъй като нотариалните заверки са с дата след издаване на Ревизионния акт № 160902225 от 26.03.2010 г. Съдът е кредитирал приетите по делото основна и допълнителна ССчЕ, като компетентно и обективно изготвени. При така установеното съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, тъй като жалбоподателят Пламен Николов Николов не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер, предоставените парични средства за финансиране дейността на ЕТ "Ариско-Пламен Николов", а именно внесени парични средства в предприятието в размер на 64000.00 лв. през 2005 г. и в размер на 160000.00 лв. през 2006 г. От събраните в хода на ревизионното производство доказателства се обосновава хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради което съдът е приел, че в тежест на жалбоподателя е да проведе пълно насрещно доказване, което да опровергае фактическите констатации на органа по приходите. В тази насока подробно съдът е обсъдил доводите в жалбата и е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните и относими към спорното право доказателства. Приел е, че не е установен по безспорен начин твърдяния от жалбоподателя факт, че през месец 09.2000 г. са му върнати от Никола Спасов Бакалски 142000 щ. д. по договори за заем, с дати 10.01.1996 г., 08.10.1996 г., 29.05.1997 г., 26.09.1998 г., като заемателят Никола Спасов Бакалски е издал и подписал записи на заповед. Обсъдил е писмените обяснения на Иво Богословов, Георги Мичев, Бисер Хаджийски, Георги Кочев, Мая Симеонова, съгласно които се установява, че е закупувана валута, но не са представени документи относно тези сделки, не са представени доказателства за съхранението и управлението на тези парични средства. Досежно твърдението за сключени договори за заем с Никола Бакалски, съдът е приел, че не се ангажираха доказателства, установяващи, че договорите са действително сключени, а не са съставени за целите на ревизията, не се доказа реалното предоставяне на паричните средства, което произтича от характера на договора за заем като реален. На следващо място договорът за заем, записът на заповед, разписки за върнати суми, представените декларации са частни свидетелстващи документи, които имат формална доказателствена сила единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство, не и относно установена достоверност на датата на издаването им. Позовал се е на разпоредбата на чл. 181 от ГПК, приложима на основание § 2 от ДР на ДОПК и е приел, че частният документ няма достоверна дата за трети лица, тъй като не е заверен. Представените и приети по делото декларации от Никола Спасов Бакалски, Мая Запрянова Симеонова, Константин Руйчев Костов, Иво Маньов Богословов, Бисер Руменов Хаджийски като оспорени от процесуалния представител на ответника и съдържащи нотариална заверка, извършена след издаването на оспорения Ревизионен акт, съдът е приел, че не следва да бъдат кредитирани. В тази насока съдът е приел, че Никола Бакалски, който декларира, че е получил, съответно върнал на Пламен Николов сумата в общ размер от 142000 щ. д., не представя доказателства за съхраняването, управлението, използването на тези суми през периода от 08.10.1996 г., когато е сключен Договор за заем и е издадена Запис на заповед до датата 05.09.2000 г., когато се твърди, че е върната общата сума. Останалите декларации съдът е приел, че са подписани от лица, които са били служители във фирмите на жалбоподателя, поради което са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "б" от ДР на ДОПК, поради което не са кредитирани. Относно начина на формиране на данъчната основа, съдът се е позовал на приетите по делото основна и допълнителна ССЕ и е приел, че следва да кредитира варианта, посочен в Таблица 5-2 от т. 8.1.2 от Допълнителното заключение, тъй като същият е съобразен с изискванията на чл. 19 от СК /отм./. За 2005 г. според кредитираното от съда заключение се формира недостиг от парични средства /превишение на разходите над постъпленията/ в размер на 9505.78 лв., поради което допълнителния данък за 2005 г. е в размер на 2219,67 лв., ведно с лихва за забава - 1171,09 лв. и в тази насока следва до този размер да бъде изменен обжалвания РА. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По жалбата на Пламен Николов Николов с ЕТ "АРИСКО-ПЛАМЕН НИКОЛОВ": На първо място правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, тъй като за ревизирания период декларираните от Пламен Николов Николов получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото му и финансово състояние за същия период. В тази насока е неоснователен доводът в касационната жалба за неправилно извършване на ревизия на лицето както в качеството му на ФЛ и като ЕТ, като са формирани общо приходи и разходи в двете му качества. Съгласно чл. 56, ал. 1 от Търговския закон на едноличния търговец не се предава статут на юридическо лице, а той си остава физическо лице с разширена провосубектност, по отношение на търговското право. Доколкото ЕТ не са юридически лица, то за задълженията, възникнали от дейността на физическите лица, действащи като еднолични търговци, отговорността се носи от съответното физическо лице. В този смисъл е и практиката на ВАС, съгласно която едноличният търговец и физическото лице което го представлява, не са различни данъчни субекти и не може за едни и същи данъчни задължение и данъчни периоди да им се издават отделни ревизионни актове. Също така, никъде в материалните и процесуалните данъчни закони, законодателят не е направил разграничение между физическото лице и едноличния търговец с оглед тяхното данъчно облагане, поради което правилно е възложено извършване на ревизия на физическото лице и е извършена цялостна проверка относно осъществяваната от него независима икономическа дейност, включително като търговец предвид регистрацията му като едноличен търговец по Търговския закон. Относно спорния момент досежно наличието на начално салдо към 01.01.2005 г., настоящият състав намира, че подробно съдът е изложил доводи защо не приема за установен факта на предоставени на Никола Спасов Бакалски 142 000 щ. д. по договори за заем, с дати 10.01.1996 г., 08.10.1996 г., 29.05.1997 г., 26.09.1998 г., които са върнати на касатора през месец 09.2000 г., които се споделят от настоящия състав. В тази насока са неоснователни доводите на касатора за наличие на доказателства за реалното предаване на сумата, тъй като така както е приел АС представените доказателства са частни и като такива нямат достоверна дата по отношение на третото лице - данъчната администрация, съгласно изискването на чл. 145 от ГПК (отм.). Подробно съдът е обсъдил характера на договора за заем и преди всичко, доказателствената му стойност за целите на данъчното облагане. В случая дори да се приеме, че предвид реализираните доходи от касатора през 1996, 1997 и 1998 г., същият е имал финансова възможност да предостави процесната сума от 142 000 щ. д. на Никола Спасов Бакалски, то от една страна липсват доказателства как и къде е съхранявана сумата /с оглед размера й/ до м. 09.2000 г., когато се твърди, че е върната на касатора. На следващо място дори да се приеме, че е върната и предадена на касатора през м. 09.2000 г., то отново не са ангажирани доказателства за начина на съхраняването й до 01.01.2005 г., когато според касатора следва да бъде включена като начално салдо. С оглед на изложеното, дори да бъдат кредитирани обясненията на лицата, част които бивши служители в предприятието на търговеца, досежно факта на закупуване на валута от касатора през 1996 г. и 1997 г., то предвид изтеклия по-вече от 7 години период, не може да се изведе безспорния извод, че процесните суми в размер на э от 64000 лв., за 2005 г. и 160000 лв. за 2006 г., предоставени на ЕТ "Ариско-Пламен Николов" са част от декларираните доходи на касатора през 1996 г., 1997 г. и 1998 г. и върху които са заплатени съответните данъци, поради което не са с неустановен произход, в каквато насока са доводите в писмените бележки и касационната жалба. Досежно втория спорен момент относно определяне на данъчната основа на касатора. Неоснователен е доводът в касационната жалба за неправилно определяне на данъчната основа за 2005 г., поради липса на начално салдо към 01.01.2005 г., тъй като такова, с оглед изложеното по-горе не е установено от събраните доказателства. Неоснователен е доводът за противоречие в мотивите на съда, тъй като от една страна е посочил, че кредитира заключенията на първоначалната и допълнителна ССЕ, а от друга страна, не е изложил мотиви защо не кредитира вариантите от заключението, при които не е установен недостиг на парични средства. Видно от мотивите на съдебния акт, подробно съдът е изложил доводи защо приема, че не следва да се включат като приходи, сумата от 142 000 щ. д., представляваща върнат през м. 09.2000 г. паричен заем. Действително съдът е изложил мотиви, защо кредитира варианта, посочен в Таблица 5-2 от т. 8.1.2 от допълнителното заключение на ССЕ, като не е изложил доводи защо не кредитира, останалите варианти на заключението, но това процесуално нарушение не е от категорията на съществените, тъй като волята на съда безспорно е установена и е в съответствие с относимите доказателства по делото. Настоящият състав намира, че варианта на заключението дадено при начално салдо към 01.01.2005 г. от 63 604,02 щ. д., с левова равностойност в размер на 92 099,26 лева, представляващи остатък в лева над счетоводната печалба по ГДД за 1996 и 1997 г., не следва да бъде кредитиран, тъй като, както беше посочено по-горе в мотивите, липсват доказателства за начина на съхраняване на сумата с оглед размера й и дългия период от време. С оглед на изложеното решението в тази си част, като правилно следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП: За да намали размера на дължимия данък за 2005 г. от 3 470.70 лв. на 2219,67 лв. и лихви от 1830.76 лв. на 1171,09 лв., съдът се е позовал на варианта, посочен в Таблица 5-2 от т. 8.1.2 от допълнителното заключение на ССЕ, тъй като същият е съобразен с изискванията на чл. 19 от СК /отм./ и чл. 25 от СК (отм.). Изложените доводи в касационната жалба по своята същност представляват оспорване заключението на вещото лице, което е процесуално недопустимо в настоящото производство. Доводът в касационната жалба за изразени резерви от процесуалния представител в първоинстанционното производство не следва да бъде обсъждан, тъй като резервите при приемането му са във връзка със спора по същество, а не по приемане на заключението. Математическите изчисления на които се позовава касаторът в касационната жалба и които са част от справка изходяща от същия и приета в хода на съдебното обжалване, е била взета предвид от вещото лица при изготвяне на заключението му, поради което и поради приемане на същото без оспорване от страната, правилно съдът е определил задълженията за 2005 г., съобразявайки Таблица 5-2 от т. 8.1.2 от допълнителното заключение на ССЕ. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на страните за присъждане на разноски, Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, следва да заплати на Пламен Николов Николов с ЕТ "АРИСКО-ПЛАМЕН НИКОЛОВ", сумата от 70 лева направени разноски по делото. На Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП разноски не се дължат, поради неявяване на процесуален представител в настоящото производство. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение