Определение № 176 от 16.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5329/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д. от [населено място] срещу определение № 2487 от 30.08.2023 г. по гр. д. № 706/2023 г. на Върховния касационен съд, II г. о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от жалбоподателката молба вх. № 30919 от 22.12.2022 г. за отмяна на влязло в сила решение № 1246 от 04.11.2021 г. по гр. д. № 3536/2021 г. на Плевенския районен съд, с което молителката е осъдена на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на Н. С. И. сумата 600 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, потвърдено с решение № 49 от 22.02.2022 г. по в. гр. д. № 970/2021 г. на Плевенския окръжен съд, и производството по отмяна е прекратено. Жалбоподателката счита определението за неправилно, поради което иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. От насрещната страна по частната жалба не е постъпил писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на II г. о., преценявайки данните по делото, намира следното: В подадената от Р. Д. молба за отмяна на влязлото в сила решение и уточнението към нея от адвокат В. Б. след предоставяне на правна помощ, молителката се е позовала на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, като е посочила, че то е постановено въз основа на неистински показания на свидетеля С. М. И., а освен това е изложила съображения и за неговата незаконосъобразност. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че молбата не отговаря на изискванията за редовност, тъй като не съдържа твърдения неистинността на свидетелските показания да е установена по надлежния съдебен ред, тоест с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, като с молба вх. № 6453 от 06.06.2023 г. назначеният й служебен адвокат е уведомил съда, че страната не разполага с такива доказателства. Посочено е, че в останалата си част молбата съдържа оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното решение, които могат да бъдат предмет на разглеждане само в рамките на допустимия инстанционен контрол за законосъобразност, но не и в производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Обжалваното определение е правилно. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставена от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК отмяна може да се поиска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Разпоредбата изисква да е налице влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК в хипотезите, когато наказателно производство не може да бъде образувано. В случая молителката се е позовала на това основание за отмяна, но без да твърди неистинността на свидетелските показания да е установена по надлежния съдебен ред, респ. без като доказателства към молбата за отмяна да са представени влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Останалите оплаквания в молбата са за погрешни изводи на съда, направени въз основа на противоречиви и неверни твърдения на ищцата по делото, както и на противоречиви доказателства, които не могат да се разглеждат в производството за отмяна по чл. 303 ГПК, което e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания. Поради това, че въведените в молба за отмяна обстоятелства не сочат за наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК или за друго основание по чл. 303, ал. 1 ГПК, същата правилно е оставена без разглеждане. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.,