Определение № 295 от 30.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4094/2015 г.
ВКСII гражданско отделение30.10.2015 г.докладчик Златка Русева Здравка Първанова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение /с характер на определение/ № 902 от 11.05.2015г. по гр.д. № 76/2015г. на Варненски окръжен съд в частта,с която е отхвърлена молба вх.№9842/27.03.2015г. на Б. Г. Ш. – Н. за изменение на решение № 283/20.02.2015г. в частта за дължимата от нея държавна такса и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ решение № 283/20.02.2015г. по гр.д.№76/2015г. на Варненски окръжен съд в частта, с която Б. Ш. – Н. е осъдена да заплати държавна такса в размер на 3930,12 лева по сметка на Варненски районен съд като ОСЪЖДА Б. Г. Ш. – Н. да заплати държавна такса в размер на 3319 лева по сметка на Варненски районен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производство по чл. 278, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Г. Ш. – Н. чрез адв. Ф. Д., подадена против определение № 902 от 11.05.2015 г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 76/2015 г. С последното е оставено без уважение искане за изменение на решение № 283 от 20.02.2015 г. по същото дело в частта за разноските. Жалбоподателката сочи, че въззивният съд е постановил неправилно определение, тъй като процесният апартамент предмет на делбата й е възложен в дял при задължение за парично уравнение и за същата част от делбения имот е осъден да заплати държавна такса друг съделител. Ответникът С. Н. Н. не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Делбата на процесния апартамент е допусната при следните дялове – ¾ ид .ч. за съделителката Б. Г. Ш. – Н. и ¼ ид. ч. за съделителя С. Н. Н.. Въззивният съд е приел, че държавната такса, която следва да заплати жалбоподателката Ш. следва да се определи върху пазарната цена на целия апартамент – 61 100 лева. Заедно с това, да заплати държавна такса за неговата ¼ ид. ч., е осъден и съделителят Н.. Обжалваното определение е неправилно. Всеки от съделителите дължи държавна такса върху стойността на получения от него дял. В случая определеният дял на жалбоподателката от процесния апартамент е ¾ ид. ч. и следователно тя дължи държавна такса за този дял, а за останалата ¼ ид. ч. държавната такса се дължи от другия съделител – Н.. Действително целият апартамент е поставен в дял на Ш. срещу задължение за уравняване на дела на другия съделител, но задължението за заплащане на държавната такса върху делбения имот, не следва да се възложи върху нея изцяло, а само съразмерно на дела и. Като е приел друго въззивният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде изменен като жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 3319 лева - за нейния дял от ¾ ид. ч. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение