Определение № 330 от 27.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 929/2012 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Гр.д.№ 929 от 2012 г. на ВКС е било образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 358 от 13.07.2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 409 от 2012 г. С решение № 172 от 26.06.2013 г., ВКС, ГК, състав на Първо отделение се е произнесъл по тази жалба, като по същество я е уважил- признал е правото на [фирма] на задържане на процесния имот до заплащане на извършените в него подобрения на стойност от 37 601 лв. С решението на [фирма] са присъдени разноски в размер на 1402,02 лв. С молба вх.№ 6837 от 15.07.2013 г. пълномощникът на жалбоподателя [фирма] е поискал да бъде изменено решението в частта за разноските, като на СД бъдат присъдени общо 2682 лв. разноски за касационното производство. С определение № 219 от 17.09.2013 г. ВКС, Първо г.о. се е произнесъл по тази молба, като е осъдил Д. Г. Ц., В. Г. Т., Н. И. В. и П. П. В. да заплатят на [фирма] още 1280 лв. разноски по делото пред ВКС. С молба вх.№ 9531 от 18.10.2013 г. П. П. В. е поискал ВКС отново да измени решението си в частта за разноските, като разпредели тези разноски между Д. Ц., В. Т., Н. В. и П. В. съобразно притежаваните от тях дялове в съсобствеността, както следва: 1/3 ид.ч. за Д. Ц., 1/3 ид.ч. за В. Т. и 1/3 ид.ч. общо за Н. В. и П. В.. Тази молба следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като е подадена след изтичане на едномесечния преклузивен срок по чл.248, ал.1 от ГПК: решението на ВКС, чието изменение в частта за разноските се иска, е постановено на 26.06.2013 г., а молбата за изменение на това решение е подадена на 18.10.2013 г. /след повече от 3 месеца/. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение