Определение № 4229 от 21.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5208/2023 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба за отмяна, подадена от И. Ж. З., срещу решение № 3456/28.11.22г., постановено по в.гр.д. 646/22г. на СГС. С въззивното решение е отхвърлен искът на молителя по чл. 26, ал. 2, пр.4 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за гледане и издръжка поради липса на основание. Въззивното решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК (втори въззив), след постановяване на отменително решение на ВКС по чл. 290 ГПК. Въззивното решение е влязло в сила, тъй като не е допуснато до касационно обжалване. В молбата за отмяна като основание за отмяна е посочен чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК. Въведени са твърдения, че въззивното решение на втория въззив, чиято отмяна се иска, противоречи на отменителното решение по чл. 290 ГПК на ВКС, постановено по същото дело при първата касация. В срока за отговор насрещната страна по молбата за отмяна А. З. А. е възразил срещу допустимостта на искането. Направено е искане за присъждане на разноски като са представени доказателства за извършването им. Настоящият състав на ВКС счита, че молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като за молителя съществува друг ред за защита при противоречие между решението на втория въззив и решението на първата касация, а именно чрез касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 295 ГПК. Поради наличието на възможност за инстанционен контрол, което е друг ред за защита, то производството за отмяна на същото основание, за което е предвиден инстанционен контрол, е недопустимо, защото липсва правен интерес. С оглед изхода на спора, в полза на насрещната страна А. А. следва да се присъдят направените в производството разноски в размер на 1200лв., представляващи платен адвокатски хонорар. Воден от горното, ВКС, състав на III ГО