Решение № 3140 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8118/2012 г.

Решение № 3140 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8118/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Емин Тахир, действащ като ЕТ "Муки - ЕХ - Емин Тахир" моли да бъде отменено решение № 982/12.04.2012 г. по адм. д. № 3025/2011 г. на Варненския административен съд, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 031100429/14.04.2011 г. на ТД на НАП - Варна в частта, изменена с решение на директора на ДОУИ - Варна, с която са му определени допълнителни задължения по ЗДДС за м. 07.2009 г. 21 399,40 лв. и са начислени лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли жалбата против РА в обжалваната част да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на ДОУИ - Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Емин Тахир, действащ като ЕТ "Муки - ЕХ - Емин Тахир" против РА № 031100429 от 14.04.2011 г. на ТД на НАП - Варна в частта, изменена с решение на директора на ДОУИ - Варна, с която са му определени допълнителни задължения по ЗДДС за м. 07.2009 г. 21 399,40 лв. и са начислени лихви. Погрешно в диспозитива на решението е посочено, че ДДС и лихви са начислени за м. 07.2009 г., който не е в обхвата на ревизията. Допусната е очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена от съда безсрочно и не е основание за отмяна на решението. Съдът е обсъдил подборна събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на задълженията по ЗДДС за ревизираните периоди без м. 08.2009 г. в РА. Правилен е изводът на съда за наличие на условия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК за провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК. Неоснователен е доводът на касатора, че заключението на счетоводната експертиза не подкрепя този извод. В т. 2 вещото лице е дало заключение, че водената счетоводна отчетност дава ограничена възможност за аналитично проследяване на доставките на стоки и услуги, произведената продукция и нейната последваща реализация. Жалбоподателят неправилно посочва период на начисления ДДС в РА - м. 07.2009 г., който е извън обхвата на ревизията. Доводът на касатора, че за м. 08.2009 г. неправилно му е начислен ДДС за внасяне 539,74 лв. и са начислени лихви 82,65 лв. е частично основателен. Видно от РД /л. 50 - 51/ касаторът е продал ечемик на "Инпро" ООД, от който е натоварен 15 240 кг през м. 08.2009 г., а фактурата е издадена и осчетоводена през м. 10.2009 г. От факта, че по чл. 86, ал. 2 ЗДДС, че данъкът е дължим за периода, в който е станал изискуем не следва, че за една доставка може да се събира двоен данък. В РА не е направена корекция на начисления за м. 10.2009 г. данък, поради което за м. 08.2009 г. неправилно е начислен данъкът за същата доставка. В този случай данъкът по доставката е начислен за м. 10.2009 г. и в РА е следвало да бъдат определени само лихви за периода 15.09.2009 г. - 14.11.2009 г. за късното съставяне на фактурата и късното начисляване и внасяне на данъка в бюджета с два месеца закъснение. В случая лихвите са изчислени от 15.09.2009 г. до издаване на РД на 18.04.2011 г. в размер 82,65 лв. - в завишен размер за 14 месеца. Изчислени съответно за два месеца лихвите, които дължи ревизираното лице са в размер 11,81 лв. От жалбата и писмената защита е видно, че за останалите ревизирани периоди по ЗДДС констатациите в РА се оспорват само поради неправилно приложение на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, който довод не е основателен. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която за м. 08.2009 г. е начислен ДДС за внасяне 539,74 лв. и са начислени лихви над 11,81 лв. и вместо него в тази част РА следва да бъде отменен. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Данъчната администрация има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в размер 867,19 лв. Касаторът има право на разноски за двете инстанции в размер 46,03 лв. или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника 821,17 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,