Определение № 323 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 288/2012 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК. Методи И. И. обжалва определение от 27.04.2012 г. по гр. д. № 381/12 г. на Окръжен съд [населено място]. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответникът по жалбата М. В. С. оспорва същата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че с решение № 247 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 9485/11 г. Районен съд [населено място] е отхвърлил предявените от М. С. срещу Методи И. искове по чл. 233 ЗЗД и по чл. 232 ЗЗД. Срещу решението на първоинстанционния съд са подадени въззивни жалби от М. С. и от Методи И.. С обжалваното определение въззивният съд е върнал жалбата на Методи И.. Изложил е съображения, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес. Определението е законосъобразно. Както във въззивната жалба, така и в частната касационна жалба Методи И. твърди, че като краен резултат решението е правилно, но не е съгласен с мотивите на съда. Съгласно чл. 236 ал. 1 ГПК мотивите не са част от решението, затова не се ползват със сила на пресъдено нещо, а с такава се ползва само диспозитивът на решението. Както е прието и в т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ВКС ОСГК, което запазва действието си и по отношение на сега действащия ГПК, след като по отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо защото не са елемент от спорния предмет, те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението. С оглед на изложеното ВКС счита че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, съдът